— Опитах се да го разубедя — докладва Уес. — Но го знаеш колко е упорит. Никога не е преставал да те обича. Когато научи, че бракът ви е разтрогнат, четири дена бе непрекъснато пиян. Един от хората му го е намерил мъртво пиян до езерото при южните пасбища.
— Надявам се, че поне на сватбата си е бил трезвен — каза Никол хладно.
— Каза, че го правел заради детето. Да върви по дяволите дано! Не мога да проумея как е легнал с тази крава!
Никол понечи да му обърне гръб, но той я хвана за лакътя.
— Съжалявам, че ти го казах. Не исках да те нараня.
— Как би могъл да ме нараниш? Мистър Армстронг не означава нищо за мене.
Уес дълго гледа мълчаливо след нея. Идеше му да удуши Клей заради онова, което бе причинил на тази хубава млада жена.
Ейръндел хол бе потънал в мръсотия. Не бе чистено от месеци. Бианка си седеше доволна в трапезарията и си хапваше от яйчния крем и пресните бисквити. Огромният й корем бе опрян чак на масата — като че ли щеше да роди всеки момент.
Клей влезе в къщата и остана за малко на вратата на трапезарията. Дрехите му бяха мръсни, ризата — изпокъсана. Под очите му тъмнееха кръгове, а косата му беше толкова мокра от пот, че се бе слепила на главата му.
— Каква приятна гледка ме посреща в този дом — каза той високо — Жена ми. Бъдещата майка на моето дете.
Бианка не го удостои с поглед, а продължи най-спокойно да си гребе с лъжичката от чудесния крем.
— Ядеш за двама, скъпа, така ли?
Когато не получи отговор, той се качи в стаята си. Навсякъде бяха разхвърляни мръсни дрехи. Той дръпна едно от чекмеджетата и видя че е празно. Нямаше прани и изкърпени ризи, приготвени там за него.
Той изруга и бутна чекмеджето обратно. Бързо напусна къщата и отиде към реката. Малко се застояваше между четирите стени. През целия ден беше на полето, вечер седеше сам в библиотеката и пиеше, наливаше се, за да може да заспи. Но и това рядко помагаше.
Той се съблече на брега и влезе във водата. След това се просна на тревата и заспа.
Бе нощ, когато се събуди. За миг не осъзна къде се намира. Запъти се към къщи замаян, полузаспал.
Чу стенанията щом пристъпи прага. Изтрезня моментално. Бианка лелееше свита на две в подножието на стълбата, притиснала е ръце корема си.
Клей коленичи до нея.
— Какво има? Подхлъзна ли се?
Тя го погледна с невиждащи от сълзи очи.
— Помогни ми! — изохка тя. — Бебето…
Клей не я пипна дори, хукна веднага за акушерката на плантацията. Само след няколко минути се върна, съпровождан от жената. Бианка лежеше в същото положение, в което я бе оставил. Клей бързо запали фенера, докато жената се суетеше около Бианка.
Тя опипа сръчно Бианка, която дори не се помръдна под натиска на ръцете й, и когато вдигна ръце, целите бяха в кръв.
— Можете ли да я качите горе?
Клей остави фенера и вдигна Бианка от пода. Жилите му се изпънаха под тежкия товар. Внесе я в стаята й и я сложи да легне на леглото.
— Доведете ми Маги — каза акушерката. — За тази жена ще ми трябва помощ.
Клей влезе в библиотеката и си наля нещо за пиене. Горе Маги и акушерката се занимавах трескаво с Бианка. Маги отвори тихичко вратата.
— Тя загуби детето — каза тя предпазливо.
Клей я изгледа изненадано:
— Тя загуби детето, така ли?
— Клей — каза Маги. Не й харесваше израза в очите му. — Иска ми се да престанеш да пиеш!
Той си наля нова чаша с бърбън.
— Защо не почнеш да ме утешаваш? Защо не ми кажеш, че ще има други деца?
— Няма да има — обади се акушерката от прага. — Тежка жена е, а и падането е било лошо. Наранила се е тежко. Не зная дали самата тя ще оживее при тези разкъсвания.
Клей гаврътна чашата и си наля още една.
— Ще живее тя. В това не се съмнявам. Хора като Бианка не умират лесно.
— Клейтън! — подвикна Маги предупредително. — Виждам, че го понасяш твърде тежко. — Тя отиде до него и сложи ръка върху неговата. — Моля те, престани да пиеш! Утре ще си неспособен за работа, ако не престанеш да пиеш!
— За работа? — каза той и се усмихна. — Защо трябва да работя? За какво? За моята любима жена? За сина, който тя току що загуби? — Той отпи още една глътка и се разсмя. Беше ужасно да го гледа човек.
Двете жени бавно се измъкнаха от библиотеката. Когато слънцето изгря, Клей все още пиеше, все очакваше алкохолът да го дари милостиво със забрава.
Из нивите хората започнаха работа. Невероятно бе, че Клей не идва да следи работата им… Към обяд те започнаха да се помайват. Приятно беше така, шефът да не ти наднича непрекъснато в ръцете.
Когато и на четвъртия ден Клей не се появи на полето, някои мъже дори не си направиха труд да излязат на работа.