Выбрать главу

Но каквото и да мислеха за Жерар, за мелницата той се оказа много полезен. То не бяха любезности, то не бе целуване на ръце! Неговите изискани маниери, ведно с невъзможния му френски акцент, се оказаха не по-малко привлекателни за клиентелата от ниските цени на Никол. Все повече млади дами съпровождаха бащите си, каращи зърно на мелницата.

Жерар се отнасяше към тях като френски аристократки — и към младите, и към старите, еднакво мил с всички, и дебели и тънки, и грозни и красиви. Дамите правеха реверанс и се кискаха, когато той им предлагаше ръката си, за да ги въведе в мелницата. Ала никога не се усамотяваше с тях, и бащите им не ги губеха от погледа си.

Един единствен път Никол можа да надзърне в духовния свят на Жерар. Младата жена, чиято ръка Жерар целуна най-вежливо, поруменя и го загледа очарована, докато той говореше нещо по френски, все още наведен над ръката й. В този миг вятърът се обърна и Никол неволно чу онова, което той казваше. Въпреки че се усмихваше галантно, Жерар ругаеше младата жена и я наричаше на френски мръсна свиня… Никол потръпна и бързо се отдалечи. Беше отвратително да слуша това!

Изпъна гръб, загледана отвъд реката. Откакто Клей и призна, че Бианка е бременна, не го бе виждала повече. Мислеше, че е минала цяла вечност, а споменът бе толкова жив, сякаш се бяха разделили току-що. Нямаше нощ, в която да не мисли за Клей, да не копнее за него. Тялото й първо я предаде — толкова й се искаше да се срещнат отново на поляната. Забравяше и гордост, и всичките големи думи, които му бе казала, искаше само него, неговата сила и топлина до кожата си…

Никол тръсна глава, прогонвайки тези млели. Беше безполезно да живее с миналото или да копнее за непостижимото. Сега живее добре, заобиколена е с толкова много хора, хора, които я обичат… Няма право да се чувства самотна или да бъде недоволна от своята участ.

Погледна отново към плантацията Армстронг. Дори от толкова далеч личеше, че не е добре гледана. Миналогодишните посеви си останаха неприбрани и гниеха на полето. Беше истинско нещастие да гледа всичко това. Айзък я информираше редовно за живота на отсрещния бряг. Повечето наемни работници напуснали плантацията още преди месеци. Останали бяха само шепа хора, които имали да се издължават все още на Клей.

През тази пролет бяха обработени няколко ниви в ниското край реката, но земята по хълма остана неорана — стърчаха само почернели плевели. Айзък каза, че Клей от нищо не се интересувал. Бианка продавала всичко, до което се докопа, за да изплаща стари сметки па шивачи и декоратори заради непрекъснатите преустройства, които бе правила.

— Няма много за гледане там отвъд, нали?

Никол се обърна стреснато и видя Айзък, застанал до нея. Той гледаше през реката. В месеците след нейното отвличане Никол се бе сприятелила много с Айзък. Трагедията, която бяха преживели заедно ги превърна в съюзници. Хората, които работеха при нея, поначало си бяха привързани към Клей, това важеше до известна степен дори за Джени. Само Айзък бе предан единствено на нея, понякога я гледаше така, сякаш е готов да умре за нея.

— Може да се справи, ако нивите, които е засял, дадат добра реколта. Досега времето беше чудесно — каза Никол.

— Не мога да си представя Клей да събере сили дори тютюна си да обере, да не говорим за изкарване на пазара.

— Звучи абсурдно! Няма човек, който да работи по-упорито от Клейтън Армстронг.

— Който да работеше — поправи я Айзък. — Аз ли не зная колко работлив беше по-рано? Но сега единствената му работа е да държи бутилката до устните си. А и да работеше, какво би спечелил? Жена му е разпиляла повече пари, отколкото четири плантации не могат да изкарат. Всеки път като ида с близнаците, все ще заваря някой, дето търси пари от Клей за стари сметки. Но ако и този път остави реколтата си да гине неприбрана, свършено е с него. Съдията ще му продаде плантацията на търг…

Никол извърна лице. Не искаше да слуша повече.

— Мисля, че останаха непрегледани още няколко писма. Морисън изпрати ли още ечемик, както го беше помолил?

— Тази сутрин — каза Айк и тръгна след нея към мелницата. Той пое дълбоко въздух и си помисли за хиляден път, че тя трябва малко да си почине, ако не заради самата нея, заради него поне. Искаше му се Уесли да дойде на гости, но Травис бе заминал за Англия и Уес не можеше да вдигне глава от работа. Никой друг не би могъл да накара Никол да се откъсне от работата си поне за малко.