Никол се насили да се усмихне:
— И Джени казва така.
— Ето, виждате ли? Така вече е по-добре. Спомняйте си моите думи и се опитайте да се зарадвате на Америка!
— Ще се опитам. Много ви благодаря! — Никол се обърна и влезе в каютата.
Докторът остана за малко пред вратата. Ако питат него, този Армстронг ще е истински глупак, ако се откаже от такава жена!
— Забавихте се нещо! — каза Джени, щом Никол влезе в каютата. Гласът й изведнъж стана креслив: — Какво е станало с роклята ви? Какво ви направиха?
Никол рухна на койката, отпусна се назад и скри очи с прегънатата си ръка.
Джени хвана лявата й ръка, вгледана в новичката златна халка.
— Бях с Клей, когато купи тия пръстени! Поръча пет различни големини, за да е сигурен, че поне една ще стане. Обзалагам се, че капитанът е задържал останалите халки, така ли е?
Никол не отговори. Тя протегна ръка и се загледа като Джени в пръстена. Какво означава той? Дали тази тъничка златна брънка я свързва с обещанието, което изрече току-що? Да обича и да почита един мъж, когото изобщо не познава?
— Какво ви накара да се съгласите с тази венчавка? — Джени сви злобно очи и попипа червения белег на врата на Никол.
Никол трепна — точно там я бе захапал Франк.
— Няма защо да ми разказвате! — каза сърдито Джени. — Мога да отгатна как е станало. Капитанът иска да прибере на всяка цена парите, които Клей му е обещал. Това е! — Тя сви устни. — По дяволите Клей Армстронг! Извинявай, че ругая така, но той е виновен за тази бъркотия. Ако не беше толкова твърдоглав, всичко това нямаше да стане. Но може ли някой да излезе на глава с него?! Не, решил е, че иска Бианка, и нищо на света не може да го накара да се откаже. Знаеш ли, че той води преговори с четирима капитани, докато намери някой да се съгласи да отвлече жена? И ето ти беля! Взимат едно невинно малко създание, малтретират го, заплашват го тия бандити и го принуждават да се омъжи за човек, когото дори не познава. Остави това, ами няма и да иска да го познава след всичко, което стана!
— Моля ти се, Джени, не е чак толкова страшно. Докторът каза, че моряците няма да ни безпокоят, защото сега аз съм омъжена за господин Армстронг. Сигурна съм, че бракът може да бъде анулиран, щом стигнем в Америка. А и на тебе нищо няма да сторят.
— На мене! — избухна Джени. — Иска ми се да видя какво ще ми стори тази паплач! Хич не ме познавате! — Тя сложи ръка на рамото на Никол. — Така да знаете! Каквото и да искате от Клей, дали анулиране, дали обезщетение, аз ще се погрижа да го получите! Така ще му натрия носа, че има да ме помни. Заклевам ви се, че всичко ще си плати: и загубеното време да прекосявате два пъти океана, и парите, дето сте скътали за ателието, и… — Тя внезапно млъкна и хвърли дяволит поглед към багажа, струпан до стената.
Никол се изправи в леглото.
— Какво има? Какво е станало?
Широкото лице на Джени се покри със ситни бръчици, като че ли ей сега ще избухне в смях.
— Купуваш най-доброто, Джени, така ми каза той. Да, все това повтаряше — «най-доброто, Джени»…
— За какво говориш?
Джени вдигна очи към тавана, като че изпадна в транс, после впери очи в куфарите и сандъците като хипнотизирана.
— Каза, че не желае да се скъпи за жена си — каза тя и усмивката върху лицето й ставаше все по-широка. — О, Клейтън Армстронг! Скъпо ще ми платиш за този номер!
Никол продължаваше да я гледа смаяна. За какво говори Джени? Джени се втурна да развързва въжетата, с които бяха завързани сандъците, като продължаваше да си приказва:
— Клей ми даде кесия с жълтици и ми нареди да купя най-фините платове, най-скъпите дантели. Трябвало да помогна на съпругата му да си ушие рокли. — Тя се закиска. — Виж, кожите ще ги оставим да ги ушие някой кожар в Америка.
— Кожите? — Никол се сети за писмото. — Джени, всичките тези неща са предназначени за Бианка, не за мене. Не можем да шием дрехи за мене, защото после няма да й станат.