Выбрать главу

Жерар се бе облегнал на едно дърво, наблюдавайки как Айзък тръгна с Никол към мелницата. Много пъти се бе питал какво има между тях двамата. Прекарваха с часове заедно. През изтеклата година Жерар се бе запознал с всякакви хора, повечето от тях охотно му разказваха всичко, за което той бе полюбопитствал. За какво ли не разправяха!.. За Никол, каква пламенна жена била. За това, как се държала на забавата у Бейкъсови. Сто души го потвърдиха — пред толкова хора тя се бе държала като обикновена уличница. И тази жена му бе ударила плесница сам задето докосна рамото й…

Ден не минаваше да не го бодне споменът за онзи миг — как тя вдигна ръка, е какви очи го погледна само… Като че ли беше някаква измет. Мислеше се за по-издигната от него, презираше го… В края на краищата тя бе една Куртален, потомка на семейство, свързано с френските крале и кралици. А какво представлява той? Син на кърпач. Такъв щеше да си остане за нея, въпреки че е вече неин родственик. Каквото и да прави, в нейните очи той си остава презрян и жалък.

Как го бе унижила миналата година! Жерар добре си спомняше, какво го бе карала да прави — да бъде принуден да се унижава пред тези груби, необразовани американки. Примитивни същества, говореха само тази нечленоразделна американска реч. Гледаше ги в очите и им говореше на френски всичко обидно и жлъчно, което можеше да измисли. Бяха твърде глупави и тъпи, въобразяваха си, че им прави комплименти.

А настъпеше ли нощ, започваше да го терзае мисълта за Никол, образът й, споменът за нея — истинско изтезание, от което човек може да полудее. Делеше го само една завеса от нея. Лежеше напрегнато в тъмното, Адел хъркаше до него, наостряше слух да чуе всяко прошумоляване на дрехите й, когато се съблича… Знаеше всяко действие — кога стои гола зад завесата, миг преди да облече нощницата представяше си златното й тяло, мислено разтваряше ръце и тя идваше в обятията му. Точно така… Тя ще дойде. И той ще й даде да разбере! Жестоко ще се кае тя за онази плесница!

Жерар се отлепи от дървото. Да, един ден тя ще съжалява, че му е показала колко е недостоен за нея. Щеше да я накара да пълзи в краката му и да скимти. Щом е жена с гореща кръв, ще я накара да го моли на колене! Ще й докаже, че синът на един кърпач е не по лош от нейните префинени надменни френски роднини.

С бързи крачки отмина мелницата и навлезе между дърветата Призляваше му от тази мелница. Призляваше му от всички, когато ги чуваше как се смеят — на него навярно се присмиваха. Нали ги чу. Веднъж подслуша двамина, които подмятаха нещо за «онзи френски дребосък». Вдигна камък от земята, но се спря. Има и други начини да ги накаже. Начини, много по-безопасни за него! През есента плантациите на тези двама американски фукльовци изгоряха — отиде им всичкият тютюн. Единият дори фалира.

Жерар се усмихна — знае си работата. Докато се изкачваше към върха на хълма, една фигура на отсрещния бряг привлече внимание то му — ездачка, едра, царствена жена. Жерар я проследи с поглед. Там, отсреща с всеки ден ставаше все по-тихо и по-безлюдно. Дори работници не се мяркаха по полето. Връзката на Никол с Армстронг никога не го бе интересувала особено. Знаеше, че е била женена него и че се е изложила пред хората на забавата, която е давал Хорас Бейкъс. Когато Никол се отказа от брака си с този американец, Жерар бе приятно изненадан. Естествено, че ще поиска да се ожени за сънародник… Надяваше се, на няколко пъти й даде да разбере, колко би се радвал да я има в леглото си…

Жерар скръцна със зъби при този спомен…

Кокотка! Мръсна кокотка. Любезничи, примамва те, а в следващия миг се прави на света вода ненапита.

Докато Жерар замислено се взираше в отсрещния бряг, ездачката удари коня си с камшика, животното трепна, наведе ниско глава и ритна силно с копита назад. Жената полетя напред и падна тежко на земята сред облак прах и чакъл. Жерар се поколеба за миг, после хукна към лодката — трябваше да помогне.

— Наранихте ли се? — попита той задъхан, приближавайки се до нея.

Бианка седеше все още на земята. Цялото тяло я болеше и от падането, и от ездата на този проклет кон. Извади парченце пръст от устата си и го погледна с отвращение. Първоначално се сепна, после очите й погледнаха е благодарност този добре облечен човек. Веднага оцени модния костюм. Толкова време не бе виждала джентълмен в тази пустош!

Мъжът бе облечен в зелен сукнен жакет с голяма яка и маншети от кадифе… Бяла копринена риза, широка атлазена кърпа на врата, вързана така, че да скрива половината от брадата му. Панталон до коленете, изящни крака в копринени чорапи па жълти и зелени ивици.