— Мога ли да ви помогна? — попита мъжът повторно, тъй като Бианка изобщо не отговори.
Тя само въздъхна. Приятно беше да видиш човек, който не е облечен само в дивечови кожи. Човек грациозен, с фигура на истински джентълмен, а не мускулест като полски работник.
Жерар разбра погледа й. Беше го срещал често, откакто бе в Америка. Жените тук жадуваха за култура и за изискани маниери.
Той побърза да й подаде ръка.
Представителна жена, царствена. Дълбоко изрязаният червен сатен разкриваше пищна гръд. Бе може би малко пълна. Лицето й сигурно е било много красиво. Носеше скъпа рокля — поне от това Жерар вече разбираше.
— Моля ви, позволете да ви помогна! — каза той със своя неотразим акцент. — Не бива да оставате на слънце, ще похабите великолепния си тен!
Успя да изправи Бианка са крака — оказа се по-едра, отколкото му се видя отдалеч. И по-висока, и по-тежка.
Изисканият господин не пусна ръката й. Бързо я заведе на сянка. С галантен замах свали жакета си и го простря на тревата.
— Моля — поклонът му беше съвършен. — Трябва да се съвземете след това сериозно падне. Една крехка млада дама като вас би трябвало да е по-внимателна със себе си.
Бианка се отпусна тежко върху дрехата и погледна към Жерар, който се запъти към реката.
— Няма да ме оставите сега, нали?
Той се обърна и я погледна. О, погледът му я уверяваше, че никога няма да я остави, че не би могъл да я остави сега, след като я е срещнал…
Жерар приближи водата и измъкна кърпата от джоба си. Беше на Адел, единственото, което тя все още притежаваше. Кърпа от чиста коприна, цялата в брюкселски дантели и избродиран монограм АК… Жерар бе разшил крайно внимателно буквата А, остави само К, нали и той е Куртален!
Навлажни кърпата и се върна при Бианка. Коленичи до нея.
— Изцапала сте лицето си — каза тихо той. Когато Бианка не помръдна, Жерар се наведе към нея: — Ще позволите ли? — Хвана брадичката й е една ръка и започна внимателно да чисти изцапаното й лице.
Странно! От докосването на този човек не й стана противно! Все пак е мъж…
— Ще изцапате… кърпичката си — заекна тя.
Талантът се изсмя великодушно:
— Какво е коприната в сравнение с кожата на една красива жена?
— Красива? — Тя го погледна е големите си сини очи. Трапчинка та на бузата й трепна. — Отдавна никой не ми го е казвал.
— Странно — подскочи веднага Жерар. — Сигурен съм, че вашият съпруг… Защото жена с такава красота положително е вече омъжена, че вашият съпруг ви го повтаря всеки божи ден.
— Моят съпруг ме мрази — каза Бианка глухо.
Жерар се направи, че не разбира забележката й. Просто усещаше, че тази жена има нужда от приятел, от възможност да изкаже сърцето си на някого. Сви рамене. Добре, днес той е свободен, а и всяка информация е добре дошла.
— И кой е ваш съпруг?
— Клейтън Армстронг.
Жерар вдигна високо едната си вежда:
— Собственикът на тази плантация?
— Да — Бианка изпъшка. — Поне на онова, което остана от нея. Отказва да я разработва както трябва. Прави го само от омраза към мене. Непрекъснато ми повтаря, че няма да се изтрепва от работа, за да купувам аз лъскави парцали.
— Лъскави парцали?
— Глупости! Правя всичко възможно, за да пестя. Купила съм само най-необходимото. Малко семпли дрехи, каляска, може ли човек без каляска? Много мебели за къщата… Не съм купила нищичко, което да не е абсолютно необходимо на дама с моето обществено положение.
— Истински срам е, че съпругът ви се държи толкова егоистично.
Бианка бе вперила очи към мелницата.
— За всичко е виновна тя! Ако не се беше хвърлила на врата му всичко това нямаше да се случи.
— Мисля, че Никол е била женена за господин Армстронг? — Жерар реши, че няма защо да се преструва на неосведомен.
— Била е. Но й излезе солено. Въобразяваше си, че може да ме измести и да ми заграби всичко, за което толкова много съм се борила… Не успя.
Жерар посочи към нивите, засадени е тютюн.
— И всичко това принадлежи на господин Армстронг?
Бианка изведнъж се оживи, очите й блеснаха.
— Той е богат, или по-скоро би могъл да бъде богат, ако поне малко поработваше. Имаме много красива къща, само дето е малка.
— И Никол се е отказала от всичко това? — Въпросът бе изречен по-скоро като възклицание.
Лицето на Бианка стана червено от гняв.
— Отказала? Тя от нищо не се е отказала. Просто аз спечелих играта. Това е.
Жерар наостри уши.
— Играта, казвате. Разкажете ми малко по-подробно!