Той слушаше внимателно всяка нейна дума. Тази жена говореше на разбираем за него език. Жерар избухна в смях, когато му разказа как е накарала Ейбрахам да отмъкне Никол. Невероятно! Да се бори със зъби и нокти за онова, което притежава! Невероятна жена.
Бианка не бе срещнала досега в Америка човек, който да я слуша с такова искрено чувство, който да одобрява изцяло постъпките й. Винаги бе смятала своите маневри и манипулации за свръхумение, но никой не мислеше така… Сега Жерар изглеждаше толкова заинтересован, толкова възторжен, че Бианка не усети как му разказа всичко — от игла до конец. Как е излъгала Клей, че е спал с нея, как е трябвало да плати на Оливър Хаутърн. Тя още тръпнеше от ужас при спомена за онези минути. Трябваше да гълта приспивателно, за да може да изтърпи онази противна близост…
Жерар отново избухна в одобрителен смях.
— И значи детето не е било негово? Никол сигурно е излязла от кожата си, когато е открила, че драгоценният й съпруг спи е друга жена, та й е направил дори и дете! — Той съвсем спонтанно сграбчи пълничката ръка на Бианка и я целуна. — Жалко, че сте загубили детето! Армстронг е заслужавал да гледа син, който е отрязал главата на онзи селяндур.
— Така е — каза Бианка замечтано. — Исках да му отмъстя. Нали през цялото време той се държеше с мене като с последна глупачка.
— О, мадам! Вие сте всичко друго, но не и глупачка. Глупаци са онези, които не могат да ви оценят!
— Така е — прошепна Бианка. — Не ме разбират.
Настъпи неловко мълчание. Двамата седяха един до друг. Бианка имаше чувството, че среща за първи път приятел, някой, който се интересува от нея самата. Всички останали държаха все на Клей или на Никол…
Жерар още не можеше да реши как ще използва разкритията на Бианка, но подозираше, че те могат да се окажат особено полезни.
— Извинете, не успях да ви се представя. Аз съм Жерар Готие, от рода Куртален.
— Куртален? — Бианка го погледна сепнато. — Но това е фамилно то име на Никол!
— Роднини сме… така е.
Очите на Бианка се напълниха с гневни сълзи.
— Вие ме подведохте! Накарахте ме да говоря, слушахте ме, и през всичкото това време сте й съчувствали. — Тя понечи да стане, но сами се огледа безпомощно. Бе твърде тежка, за да се изправи сама.
Жерар докосна рамото й с умоляващ поглед.
— Моля ви! Това, че съм родственик на Никол не означава, че одобрявам постъпките й. Съвсем не е така! Аз съм гост в нейния дом и тя не ми позволява дори за миг да забравя, че живея от нейните подаяния.
Бианка запремига бързо-бързо, за да прогони сълзите.
— Тогава вие разбирате, че тя съвсем не е онова хрисимо ангелче, за каквото всички я смятат. Ожени се за годеника ми. Опита се да заграби плантацията и Ейръндел хол. А всички смятат, че аз съм постъпила несправедливо с нея!
— Какво разбирате под това «всички»? Американците навярно. Но какво можете да очаквате от тези примитивни хора?
— Банда неграмотници — усмихна се Бианка. — Никой не иска да види, че тази безсрамна Никол върти любов с Уесли Станфорд.
— И с Айзък Саймънс! — допълни Жерар с гримаса на отвращение. — По цели часове прекарва с този селски дръвник. — В далечина та се чу звън на камбана. Приканваха полосите работници на обяд.
— Трябва да вървя — каза Бианка. — Не бихме ли могли… пак да се видим?
Жерар трябваше здраво да се напъне, за да я вдигне от земята. Той бързо облече жакета си.
— И да искате, не бихте могли да ми забраните да ви видя отново. Нека ми бъде позволено да кажа, че за първи път, откакто съм в Америка, имам чувството, че съм срещнал приятел.
— Така е — каза Бианка тихо. — И аз имам същото усещане. Жерар вдигна ръката й към устните си и я целуна с много чувство.
— И така, какво ще кажете за утре?
— Тук. Можем да обядваме. Ще донеса кошница за пикник.
Жерар бързо кимна и се отдалечи.
Двадесета глава
Бианка дълго гледа след него. Едно тъй благородно създание — толкова тактичен, толкова възпитан, толкова безкрайно различен от тези ужасни американци! Тя хвърли поглед към своя дом и изпъшка при мисълта за голямото разстояние, което трябва да извърви пеша. Клейтън бе виновен за всичко! Поиска му човек, който да я разхожда с каляската из плантацията, но той само се изсмя — да не си въобразява тя, че ще прокарва пътища само защото я мързи да повърви пеша?
Бианка не престана да мисли за Жерар през целия дълъг, уморителен път до дома. Защо се бе омъжила за такъв див и необразован човек като Клейтън? С човек като Жерар би могла да бъде щастлива… Опита се да произнесе няколко пъти името му на глас — просто се топеше като сметана в устата й. Да, по-друго би било да живее с него. Той никога не би й се подигравал, никога не би се държал грубо с нея.