Още с влизането вкъщи приповдигнатото й настроение се изпари. Къщата беше невероятно запусната. Не бе чистена основно година и повече. Всичко бе в паяжини. По масите имаше нахвърляни книга, вази с изсъхнали цветя, дрехи дори. Подовете бяха потъмнели и захабени. При всяка стъпка от килимите се вдигаше прах.
Бианка се бе опитала да си назначи щаб от прислужници, но Клейтън винаги разваляше постигнатото. За всяко нещо взимаше страната на прислугата и подкопаваше авторитета й. След някой и друг месец Бианка се отказа да се разправя повече, да назначава и обучава нови прислужници — Клейтън пак щеше да я подиграе, че не може да кара хората да търпят отвратителните й превземки. Бианка му бе изкрещяла, че той нищо не разбира от управляването на един дом, но както винаги Клейтън се направи, че изобщо не я чува.
— О, моята скъпа съпруга! — посрещна я Клейтън. Стоеше облегнат на перилата на стълбата точно пред вратата на трапезарията. Почти не личеше, че някога ризата му е била бяла — беше толкова мръсна и окъсана. Разкопчана до кръста, небрежно напъхана в панталона му. По високите му ботуши се беше напластила и засъхнала кал. В ръката си държеше — както винаги — неизменната чаша бърбън. От месеци не го бе виждала без чаша в ръката.
— Така и предполагах, че камбаната за обяд ще те накара да се довлечеш — каза Клей и потърка небръснатата си буза.
— Отвращаваш ме! — каза тя презрително и влезе в трапезарията Масата беше сервирана. Маги бе една от малкото прислужници, които останаха при Клей. Бианка седна, разгърна салфетката на скута си и заоглежда различните супници и плата.
— Какъв апетит! — заяде се Клей откъм вратата. — Ако погледнеш някой мъж с такъв поглед, би станал завинаги твой. Но тебе мъжете не те интересуват, нали? Ти се интересуваш само от себе си и от манджите.
Бианка се поколеба, преди да си сложи трети път меласа в чини ята си.
— Ти изобщо не ме познаваш. Може би ще та бъде интересно да узнаеш, че има мъже, които ме намират твърде привлекателна.
Клейтън изпръхтя и отпи яка глътка от своя бърбън.
— Не ми се вярва да се намери такъв глупак! Боя се, че аз съм единственият, който си бе въобразил такова нещо.
Бианка продължаваше да дъвче съсредоточено.
— Ти чу ли, че твоята прехвалена Никол е спала с Айзък Саймънс? — Тя се усмихна на внезапната промяна в изражението на Клейтън. — Тя винаги си е била курва! Продължаваше да се среща с теб, след като ти вече живееше с мене. Такива жени като нея без мъж не могат, все едно какъв е, само мъж да е. Бас държа, че е спала и с Ейб. Излиза, че аз съм им била нещо като сводница, като ги пратих двамката на онзи остров…
— Не ти вярвам! — каза Клей с едва доловим глас. — Айзък е още момче.
— А ти какъв беше на шестнадесет години? Всъщност, след като вече не е омъжена за тебе, нека си прави каквото й е угодно, да се влачи с когото намери за добре. Обзалагам се, че ти си я научил на някои от твоите креватни трикове и сега тя упражнява невинния Айзък.
— Дръж си устата! — Клейтън запрати чашата към главата й. Но или бе твърде пиян, или тя успя да се наведе много бързо, във всеки случай чашата не попадна в целта.
Той излезе тичешком от къщата, мина край кабинета си и се запъти към конюшните. Напоследък рядко влизаше в кабинета. Отнесе под мишница шише бърбън и тръгна надолу към реката.
Седна до самата вода и облегна гръб на близкото дърво. Беше доволен, че оттук не се вижда нито мелницата, нито къщата. Достатъчно му беше да гледа сочните зелени растения по нивите й. Питаше се дали тя мисли понякога за него, ако изобщо го помни… Сега Никол живее с онзи дребен французин, по когото са пощръклели повечето жени във Вирджиния, нали Маги му разказа… За Айзък не искаше да мисли. Не е възможно! Бианка има извратени представи.
Клейтън отпи голяма глътна бърбън. Сега вече му трябваха все по-големи количества, за да може да забрави. Понякога се събуждаше нощем все от един и същи тягостен сън — родителите му, Бет и Джеймс го обвиняваха, че е забравил плантацията и е съсипал всичко, което те са направили. На сутринта се събуждаше изпълнен с добри намерения, с нови надежди и планове за бъдещето. Но после срещаше Бианка, виждаше занемарената къща и изоставените си ниви…
От другия бряг на реката долетяха смехове, чу дори крясъците на близнаците. Той машинално посегна към уискито — дано притъпи слуха му, да го позамае, да го отърве от мислете му…