Не забеляза, че се заоблачи. Денят преваляше, облаците ставаха все по-тъмни, надвиснали и настръхнали. В далечината просветна светкавица. Захлади се. Подухна вятър и изду разкопчаната му риза. Житните ниви промениха цвета си. Стоплен от алкохола, Клей не помръдна дори когато закапаха първите тежки капки дъжд. Изведнъж дъждът се усили. Зачука по шапката му, събра се в широката периферия и се изля като от чучур по лицето му. Клей стоеше неподвижно. Мократа риза полепна по тялото му. Седеше и си пиеше.
Никол изпъшка, гледайки през прозореца. Цели два дни този дъжд не престана. Ситното барабанене по покрива не спря нито за миг. Бяха спрели мелницата, реката придойде мътна, не можеха вече да контролират притока на вода. Айзък я уверяваше, че за реколтата няма никаква опасност, стига реката да не залее и каменните тераси. Досега поне не бяха пострадали, въпреки че реката продължаваше да подкопава и отнася хумуса.
Никол трепна — някой блъскаше е все сила по вратата.
— Уесли! — скочи тя, радостна, че го вижда отново. — Мокър си до кости! Влизай!
Той съблече мушамата и я изтърси от дъждовната вода до вратата. Джени пое дрехата и я окачи да съхне.
— Как можа да тръгнеш в това време! — скара му се Джени. — Трудно ли мина реката?
— Не питай! Да ти се намира малко топло кафе? Съвсем измръзнах.
Никол му подаде голяма чаша кафе и той я изгълта набързо пред огъня. Жерар седеше в другия край на стаята и мълчаливо поглеждаше към двамата. Уес чу гласовете на близнаците на горния етаж, сигурно бяха при майката на Никол, която той бе виждал само веднъж.
— Хайде, очакваме отговор! — подкани го Джени. — Какво те вода насам?
— Всъщност бях тръгнал към Клей. Ако дъждът не престане, ще има наводнение.
— Наводнение!? — изтръпна Никол. — Ще пострада ли плантацията на Клей?
Джени я изгледа с тежък поглед.
— По-добре попитай дали нашата земя ще пострада.
Уесли погледна Никол мрачно.
— Земята на Клей винаги е била застрашена от наводнение, особено нивите в долината. Когато бяхме още деца, преживяхме едно такова наводнение. Но тогава господин Армстронг беше засял и цялата си земя по хълма.
— Не те разбрах?
Уесли клекна, взе един въглен и започна да рисува в пепелта границите на плантацията на Клей, земята на Никол и реката. Малки под мелницата реката правеше остър завой към плантацията Армстронг. Там брегът беше съвсем нисък, водата изцяло изпълваше коритото. Откъм страната на Никол брегът бе стръмен и висок, а земята на Клей беше тлъста и плодородна. Само че придойдеше ли реката, щеше да се превърне в езеро.
Никол вдигна очи от скицата.
— Значи моите тераси само пречат на реката да се разлее и застрашават всъщност земите на Клей?
— Би могло и така да се каже. Но няма да е твоя вината, ако Клей изгуби реколтата си.
— Да изгуби цялата си реколта?!
Уесли заличи с ръжена своята рисунка в пепелта.
— Вината ще си е негова. Всяка година той наистина рискува реката да му отнесе нивите, но го прави, защото там земята е златна. Разбира се, той винаги гледаше да се обезпечи, като обработи и нивите си по високото. Бащата на Клей смяташе, че е истински късмет ако успееше да прибере всичко в хамбарите.
Никол стана.
— Но тази година Клей не зася горните ниви.
Уес застана до нея също обезпокоен.
— Виж какво, той си знае най-добре. Знаел е какво прави.
— Не можем ли да помогнем някак? Нима ще трябва всичко да загуби?
Уес сложи ръка около раменете й.
— Не можеш да заповядаш на дъжда да престане, нали? Ако успееш това да сториш, ще спасиш Клей. Иначе не.
— Чувствам се толкова безпомощна! Бих искала да мога да направя нещо.
— Уесли — намеси се Джени — бас държа, че си гладен. Не искаш ли да хапнеш нещо?
Той се усмихна широко.
— Едно хапване ще ми дойде добре. Разказвай какво се случи междувременно! Ще мога ли да видя близнаците?
Джени отиде до основата на стълбището и се провикна:
— Херцог Уесли е тук и би желал да поговори с техни кралски височества!
Уес погледна Никол с опулени очи. Тя срещна погледа му, въздъхна и вдигна безпомощно ръце. Смехът на Уес секна в гърлото му.
Близнаците се втурнаха надолу по стълбата и се хвърлиха в ръцете му. Уес ги завъртя около себе си, след това подхвърли високо нагоре и двамата, докато те пищяха и цвъркаха като пиленца.
— Би трябвало да се ожениш, Уес — каза Джени със страшно сериозен тон и погледна многозначително към Никол.
— Ами хайде де, ти само кажи «да»! — каза той засмян. — Но вече съм се обещал на една от малките сестри на Айзък.