— Е, няма що, много хубаво! — разсмя се Джени. — Предлагаш на мене, само чакаш да кажа «да», а си се обещал на друга. Пусни сега децата и ела, че яденето ти ще изстине.
Уесли се хранеше бавно, постоянно прекъсван от безкрайните въпроси на близнаците, и поглеждаше скришом към Никол. Знаеше за какво мисли. Той протегна ръка през масата и хвана нейната.
— Всичко ще се оправи! Ще видиш. Травис и аз ще се погрижим да не загуби плантацията.
Никол вдигна рязко глава.
— Какво искаш да кажеш? Тук става дума за реколтата! Не вярвам Клейтън Армстронг да фалира само от някакво си наводнение.
Уесли отмести чинията си. Дъждът продължаваше да барабани приспивно по покрива.
— Всъщност, най-добре ще е да ти кажа цялата истина. Клей остави ланшната реколта неприбрана, но благодарение на всичко, което бе постигнал през изминалите години, благодарение и на огромните усилия на баща му и брат му, плантацията му беше стабилна финансово. Но Бианка… — Уес рязко млъкна, защото видя как Никол се сви, като че ли я удариха. — Бианка… — продължи той — е натрупала невероятни дългове. За последен път говорих с Клейтън преди около месец и той ми каза, че е заложила плантацията срещу кредити. Пращала пари дори на баща си в Англия. Изглежда се опитва да откупи имението, което някога е принадлежало на семейството й.
Никол стана, отиде до огнището и започна да рови с ръжена в жарта. Спомни си парка пред къщата на Бианка, принадлежал някога на семейство Мейлисън. Бианка непрекъснато повтаряше, че някой ден ще си върне имота на своите деди.
— И Клей е позволил да заложи земята му? Това съвсем не е типично за него.
Уес позабави доста отговора си.
— Не съм сигурен. Може би се лъжеш… Клей се е променил, Никол! Почти му е безразлично какво ще стане е плантацията, та дори и с него самия. Не може да го види човек без чаша уски в ръка. Когато се опитах да му говоря, да бия на съвест, той отказа да ме слуша. Това ми се стори по-страшно от всичко, което би могъл да направи. Клей винаги е бил темпераментен човек, човек, който най-напред удря и след това размисля… Но сега… — Уес млъкна, без да довърши изречението.
— Разбирам. Изгубил е миналогодишната реколта, сега и тази може да загуби. Но да не искаш да кажеш, че това означава фалит?
— Не. Травис и аз говорихме с кредиторите и дадохме финансови гаранции. Но просто казах на Клей, че трябва да спре някак си Бианка да не пилее повече пари.
Никол се обърна и го изгледа странно:
— А каза ли му, че ще поръчителствуваш за неговите задължения?
— Естествено. Не исках той да се безпокои.
— Мъжка работа! — възкликна Никол гневно и добави още нещо на френски. Жерар, който си седеше кротко в ъгъла, вдигна вежди и я изгледа. — Какво би казал ти, ако Клей дойде и ти заяви, че не умееш да управляваш собствената си земя, но хич да не се тревожиш, защото той ще те крепи да не потънеш?
— Не беше така. Ние сме приятели, винаги сме били приятели.
— Приятелите могат да си помагат, но могат и да се унищожат един друг.
— Никол! — Уес изправи гръб. — Аз познавам Клей, откакто се помня и…
— И сега просто хвърляш спасителното въже на един давещ се, така ли?
Уес стана от масата. Лицето му беше тъмночервено от гняв! Ръцете му бяха побелели от стискане плота на масата. Джени бързо застана между двамата.
— Я престанете! Държите се като деца! Не, по-лошо от деца. Близнаците никога не са се заяждали така.
Уес се поотпусна.
— Извинявай, исках да се сдържа, но Никол ми отправи такива ужасни обвинения…
Никол отново застана пред огнището. Още стискаше ръжена в ръка и започна да чертае в пепелта завоя на реката, който Уес бе екипирал преди това. Загледана в рисунката си, Никол каза:
— Не исках да те засегна. Но зная колко е горд. Би предпочел сам да се откаже от нея, отколкото да позволи да му я вземат…
— Говориш съвсем неясно.
Тя сви рамене.
— Възможно е. Може би ми е трудно да намеря точния израз. О, Уес, няма ли някаква възможност да попречим на реката да залее плантацията му?
— Възможност? Опитай с молитви. Ако дъждът спре, водите ще се оттекат.
— Но реката не залива всяка година имота му, защо се случва само понякога?
— Реката мени коритото си. Още дядото на Клей ни разказваше, че когато той е бил млад, падината изобщо не я е имало. Но течението на реката се измества от година на година, реката образува наноси около хълма.
— Ела — каза тя и се дръпна от огнището, за да му направи място.
— Покажи ми какво имаш предвид!
Уесли се наведе над рисунката.
— Предполагам, че реката се опитва да направи тук нещо като осморка. Едно време този завой беше по-широк, сега местността се промени.