Тръгна бавно към къщата Ейръндел хол. Струваше му се, че се събужда от мъчителен сън. Сън, продължил цяла година… Чак сега видя на какво е заприличала къщата. С намръщено лице прескочи локвата до вратата.
Бианка стоеше в подножието на стълбата. Беше облечена в широка бухнала утринна роба от бледосиня коприна. Под нея се виждаше розова сатенена рокля. Яката, маншетите и подгъва на робата бяха украсени е широк бордюр от многоцветни пера.
— О, ето те! Не си се прибирал цяла нощ!
— Да не би да ти липсвах?
Начинът по който Бианка го изгледа, беше красноречив отговор на саркастичния му въпрос.
— Къде е прислугата? Изчезнали са. Закуската…
— Аз пък си мислех, че си се разтревожила за мене. Цялата тревога била заради кухнята на Маги.
— И все пак очаквам да ми отговориш! Защо днес няма закуска?
— В момента закуската се сервира оттатък реката, в мелницата на Никол.
— Никол?! Тази мръсница! Ето къде си бил. Трябваше да се сетя, че не можеш да живееш без твоите примитивни нагони… И какво съчини тази мръсница сега, за да те примами? Може би ти е разказала нещичко за мене?
Клей извърна лице отвратен и мина край нея по стълбата.
— Твоето име не се спомена, слава богу!
— О, значи поне това е научила — отвърна Бианка хапливо. — Достатъчно хитра е, за да разбере, че ми е абсолютно ясно какво представлява, виждам я като на длан! Само вие, останалите, сте толкова слепи, че не разбрахте каква алчна и фалшива интригантка е тя!
Клей изфуча и взе наведнъж четири стъпала надолу. Хвана я за яката от пера и я блъсна грубо в стената.
— Негодница! Ти нямаш право да произнасяш името й! Какво добро си сторила ти през живота си, да си помогнала някому? Иска ти се и тя да е като тебе. Но тази нощ Никол пожертва имота си, за да спаси моя! Да, точно така! Цялата нощ прекарах при нея. Заедно с нея, и, слава на бога, с още мнозина добри хора, които знаят що е приятелство и великодушие, прокопахме канал, за да спасим тютюна!
Беше побеснял. Отново я блъсна в стената.
— Достатъчно дълго смука кръвта ми! Отсега нататък аз ще определям какво да става в тази плантация, а не ти!
Бианка не можеше да си поеме въздух. Здравата му хватка бе изтласкала въздуха от дробовете й. Огледа се паникьосано.
— Няма да идеш при нея! — изпухтя тя — Аз съм твоя съпруга! Тази плантация е моя!
— Съпруга! — изсмя се той. — Вярно е. Точно това заслужавах, сам си го направих! — Той я пусна и отстъпи крачка назад. — Погледни се, за бога, на какво приличаш! Та ти самата вече не можеш да се търпиш!
Той се обърна и тръгна обратно към стаята си. Влезе, блъсна с все сила вратата, хвърли се на леглото и моментално заспа.
Бианка стоеше неподвижно като мраморна статуя. Какво й каза този човек? Какво иска да каже с това, че тя самата не може да се търпи? Каза го на нея, потомката на старо, почитано английско семейство… Та тя се гордее със себе си!
Запъти се към кухнята. Нямаше понятие от готвене, най-много да обърка брашното със солта, или солта със захарта… Но беше гладна. Трябваше да потърси нещо за ядене. Кухнята бе сякаш оплячкосана.
Излезе в градината. В единия й край имаше малка беседка, скрита между две огромни магнолии. Бианка се отпусна тежко на възглавниците, усети че са мокри, но реши, че няма смисъл да става — скъпата й рокля бе развалена. По лицето й потекоха сълзи, докато ръката с нервно пощипване оправяше перцата около врата.
— Преча ли? — Гласът бе тих, със силен чужд акцент.
Бианка вдигна глава.
— Жерар!
— Плакали сте — каза той, изпълнен със състрадание. Понечи да седне до нея, но забеляза, че възглавниците са мокри. Махна една от тях, сложи я на перилата на беседката, извади кърпичка от джоба си и обърса дървената скамейка. — Разкажете ми! Моля ви! Кой ви наскърби? Струва ми се, че имате нужда от един истински приятел.
Бианка скри лице в ръцете си.
— Приятел! Аз нямам приятели! — Тя подсмръкна. — Всички в тази страна ме мразят. А днес той ми каза, че аз…
Жерар се наведе и погали косата й.
— Нима не разбирате, че той нарочно ви оскърбява? Той се интересува само от Никол. Разбира се, че ще направи всичко, само и само да я има. Той би ви пропъдил от къщата, за да може да си върне Никол.
Бианка го погледна с големите си, зачервени от плач очи.
— Няма да си я върне. Той е женен за мене.
Жерар й се усмихна така, сякаш имаше срещу себе си малко дете.
— Какво простодушно създание сте! Толкова сте сладка, толкова крехка, толкова наивна! Той каза ли ви къде прекара миналата нощ?