Тя махна с ръка.
— Каза ми нещо за наводнението и че Никол спасила земята му…
— Естествено, че ще я спаси. Нали си точи зъбите за тази земя! Преструва се, че прави голяма жертва, а фактически само насочва реката така, че да трупа наноси на отсрещния бряг, където са вашите земи. Един ден тя иска да докопа тази земя, стига намеренията й да се осъществят.
— Но какво може да направи? Има свидетели, че моят брак с Клей е напълно законен. Такъв брак вече не може да се разтрогне.
Жерар потупа леко ръката й.
— О, вие сте истинска дама! Вие дори не можете да си представите колко коварни са тези двама души! Вие ми разказахте за номерата, които сте им изиграли, но трябва да ви кажа, че вашите номера са безобидна шега, с тях вие никому не сте навредили. Нали дори отвличането сте организирали така, че никой да не пострада? Но техните планове съвсем не са невинни. Нито почтени.
— Какво — хлъцна Бианка — какво имате предвид? Нима развод? Жерар помълча и заговори сериозно и угрижено.
— Де да беше само развод. Боя се, че те замислят нещо много по-страшно. Те замислят… убийство.
Бианка остана със зяпнала уста. В първия момент изобщо не съобрази кой трябва да бъде убит. Често си беше представяла колко хубаво ще е Никол да се подхлъзне от някоя скала, например. Ако Никол умре, животът на Бианка ще стане много по-лесен. Но тя не виждаше причина Клей да реши да убива Никол… Съвсем бавно тя проумя думите на Жерар.
— Мене? — прошепна тя. — Те искат да ме убият?!
Жерар стисна горещо ръката й в шепата си и примижа предано:
— Боя се, че съм не по-малко наивен от вас. Трябваше ми много време, докато разбера какво всъщност се върши. Все не можех да проумея как така Никол жертва доброволно част от земята си и я хвърля, така да се каже, в реката. Но разбрах, че тя е ръководена от скрити подбуди. Чак днес прозрях истината. Никол го прави, за да притури още земя към плантацията, която се готви да си върне.
— Да, но… убийство?! — прошепна Бианка, обхваната от паника. — Не е възможно тя да иска такова нещо!
— Нека да се разберем! Опитвал ли се е Армстронг да ви удари някога? Бил ли е груб е вас?
— Тази сутрин — кимна Бианка оживено. — Блъсна ме в стената. Просто не можех дъх да си поема.
— Ето, виждате ли? Този човек е злодей. Започва да губи контрол върху себе си и скоро силата му ще се превърне в насилие. Помнете ми думата! Няма да мине много време и току-виж сте се спънали в тънка, невидима за окото жица, опъната на най-горното стъпало. Тръгвате да слизате, спъвате се и падате.
— Господи! — изпъшка Бианка с ръка на гърлото си.
— В това време, естествено, мистър Армстронг ще бъде някъде далеч от къщата. Като се върне само леко ще изтегли жицата и ще се престори на неутешим вдовец, докато вие, моя мила, ще лежите бездиханна в ковчега.
Бианка се втрещи от ужас.
— Аз няма… Няма да го допусна. Аз няма да му позволя!
— Да, вие трябва да бъдете много предпазлива. Заради вас, но и заради мене…
— Заради вас?
Жерар вдигна ръката й и я задържа в двете си длани.
— Ще ме сметнете за недодялан, може би, не бих искат да мислите, че съм нетактичен… Не, не мога да ви го кажа!
— Моля ви! Нали казахте, че сме приятели? Можете спокойно да ми доверите мислите си.
Той погледна към земята, но реши, че там е много мокро, за да падне на колене. Ще си съсипе копринените чорапи.
— Обичам те! — каза той страстно. — Но как бих могъл да очаквам от тебе да ми повярваш? Видели сме се само веднъж. Ала от онзи момент аз не мога да мисля вече за нищо друго. Ти ме преследваш дори в сънищата ми. Всяка моя мисъл е за тебе. Моля те, умолявам те, не ми се смей…
Бианка го гледаше смаяна. Никой мъж досега не й се бе изповядал в безсмъртна любов. Вярно е, в Англия Клей я бе молил за ръката й, но го беше направил някак странно, по-скоро разсеяно и сдържано, като че ли мислеше за нещо друго.
Ала Жерар я гледаше с такъв поглед, че чак дишането й се ускори. Този човек действително я обича, това се вижда. След първата им среща бе мислила често за него, но само с едно приятно чувство, колко мил и състрадателен е този човек. А сега го видя в нова светлина. Та тя би могла да обича този мъж! Да, човек с такива фини обноски би бил по волята й…
— Как бих могла да ти се подигравам! — отвърна искрено тя.
Жерар се усмихна.
— Ще мога ли да се надявам, че ще отвърнеш поне мъничко на любовта ми? Не искам повече от тебе, само да мога да те виждам понякога…
— Естествено! — възкликна Бианка, все още объркана и развълнувана от неговото признание.
Той стана и оправи вратовръзката си.