Бианка го гледаше смутено.
— Така е. Вярно е. Но какво мога да сторя?
— Да се отървеш от него! — Той се усмихна чаровно, когато срещна ужасения й поглед. — Да, да! Точно това искам да кажа. — Жерар се наведе над мръсните съдове от обяда и сграбчи страстно ръката й. — Ти имаш пълно право да го направиш! Ти самата си толкова незлобива, че дори не можеш да проумееш за какво става дума. Или ти, или той! Мислиш ли, че човек като Клейтън Армстронг би се спрял пред убийство?
Бианка го гледаше зашеметена.
— Та помисли само! Нима има друг изход? Той иска да живее с Никол, а пък е женен за тебе. Молил ли те е досега за развод?
Тя поклати отчаяно глава.
— Ще видиш, че ще го направи. Но ти готова ли си да му дадеш развод?
Тя отново поклати глава.
— Е, ясно! Той ще търси други начини да се отърве от една нежелана жена.
— О, не — прошепна Бианка. — Не ти вярвам! — Тя се опита да се надигне, но бързо се отказа, храната й още не се беше смляла.
Жерар стана, заби тънки крачета в земята, и й подаде и двете си ръце, за да я изправи.
— Помисли си по това — каза той, когато тя застана пред него. — Въпросът е на живот и смърт. Сега се решава кой от вас ще остане жив, ти или той.
Бианка го гледаше умолително:
— Аз трябва да си вървя… — Свят й се виеше от страхотиите, които Жерар умело бе вкарал в главата й.
Вървеше съвсем бавно към къщи. Преди да влезе в хола, несъзнателно погледна зад вратата, дали не се е скрил някой. И не пропусна да се спре на горното стъпало — коленичи и пипна дали не е опъната жица, та да се препъне, когато слиза.
Само седмица по-късно Клей за първи път заговори с нея за развод. Бианка се чувстваше слаба и изтощена, не можеше да спи. А и след онзи пикник е Жерар почти не бе яла като хората. Клей се бе разпоредил Бианка да бъде подложена на най-строга диета. Всъщност може би и затова не можеше да спи. Сънуваше как Клей се е надвесил над нея с нож в ръка, как й шепти злокобно, че едни от тях двамата трябва да умре…
Когато той заговори за развод, сякаш всичките й кошмари се превърнаха в действителност. Седяха в утринната гостна. Клей се беше разпоредил да възстановят тук всичко така, както си е било. Като че искаше да заличи всички следи от нейното присъствие в този дом.
— Какво бихме могли да си дадем още един на друг? — каза Клей. — Убеден съм, че и ти държиш на мене толкова малко, колкото и аз на тебе.
Бианка само клатеше упорито глава.
— Всичко ми е ясно. Ти искаш Никол. Искаш да ме изхвърлиш, ако ще и под дъжда, само и само да заживееш с нея. Това вие двамата сте го замислили от самото начало…
— Безсмислици! Това е най-голямата глупост, която съм чувал някога! — Клей правеше всичко възможно да се сдържа. — Нали ти фактически ме принуди да се оженя за тебе? — Той присви очи. — Ти ме излъга, че ще имаш дете от мене.
Бианка заби нокти в пълните си бузи.
Клей й обърна гръб и бързо отиде до прозореца. Научил го бе от самия Оливър Хаутърн. Съвсем наскоро. Хаутърн бе пострадал тежко от дъждовете, почти всичкия му труд бе отишъл по дяловите, две от децата му бяха умрели от тифус и бе довтасал при Клей, за да го изнудва. Побягна, като разбра, че няма никакво дете, че Бианка е пометнала.
— Ти ме мразиш — прошепна Бианка.
— Не, не те мразя. Това време отдавна мина. Просто не желая да сме обвързани повече един с друг. Ще ти изпращам пари. Ще се погрижа да можеш да водиш приличен живот.
— Ще се погрижиш, така ли? И как, ако мога да попитам? Толкова глупава ли ме мислиш? Зная, че каквото вземеш, веднага го влагаш обратно в плантацията. Ти само изглеждаш богат, защото имаш толкова много имот, но не е така! Как ще можеш хем да за държиш плантацията, хем да ми изпращаш парите, които ще са ми необходими да живея?
Той изръмжа. Очите му бяха почернели от гняв.
— Ти си не само глупачка, но и невъзможна егоистка! Нима не разбираш, че просто копнея да се освободя от тебе! Нима не забелязваш колко си ми противна? Че съм готов да продам плантацията дори, само и само да не виждам повече как лицето ти от ден на ден става все по-неприятно и по-тлъсто!?
Той отвори уста да каже още нещо. Но се овладя и бързо напусна стаята.
Бианка остана дълго неподвижна. Целият й разум отказваше да възприема онова, което Клейтън бе казал. По-добре да си мисли сега за Жерар. Колко хубаво би било да живее с него в Ейръндел хол! Тя ще бъде истинската господарка на големия дом, ще посреща гости, ще съставя менюто, всичко ще бъде по неин вкус, а той ще се занимава с външните работи, както подобава на един мъж. Ще се връща той вечер у дома, ще сядат на разкошно сложената маса в трапезарията. А след това, преди лягане, той ще целува ръката й…