Тя се озърна. Спомни си колко свежо бе подредила стаята. Сега всичко бе отново голо и скучно. Жерар никога не би я спирал, ако поиска да внесе своя нотка, да промени всичко по новому. Да, той я обича. Той го каза. Обича я такава, каквато е.
Тя стана бавно от кушетката. Знаеше, че непременно ще говори с него. Ще говори с човека, който я обича. Друг избор няма. Жерар се оказа прав. Клейтън възнамерява да се отърве от нея, независимо по какъв начин.
Двадесет и втора глава
— Какво правиш тук? — Жерар й помогна да слезе от гребната лодка и се огледа неспокойно наоколо.
— Трябва да те видя.
— Би могла да ми изпратиш съобщение. Аз щях да дойда пори тебе.
— Моля те! — Очите на Бианка плувнаха в сълзи. — Не ми се сърди! Не бих могла да живея при подобно напрежение.
Той я изгледа изпитателно:
— Върви с мене. Не бива да ни видят от къщата.
Тя кимна и го последва. Пътят не беше лесен. На два пъти тя трябваше да спира, за да си поеме дъх.
Когато стигнаха на височината над къщата, Жерар спря.
— Разкажи сега какво се е случило!
Той внимателно слушаше несвързаните обяснения и оплаквания на младата жена.
— Един момент! Значи той е научил, че детето не е било от него?
— Това опасно ли е?
Жерар не може да скрие презрението в погледа си.
— Съдиите няма да изпаднат във възторг от една изневяра.
— Съдиите? Какви съдии?
— Ами съдиите, които ще му дадат развод и ще ти отнемат всичко.
Бианка залитна и се подпря опипом на едно дърво. Смъкна се полека по дънера, докато седна на земята.
— Те не могат да ми отнемат онова, което съм спечелила по право. Той не може да ми го вземе!
Жерар коленичи пред нея.
— За мене е важно да разбера дали си сериозна. Защото има начин да му попречим да открадне онова, което ти принадлежи.
Тя го погледна мрачно:
— Говориш за убийство.
— Та той не се ли опита да те убие? Или ти се иска да се върнеш в Англия като разведена жена. Всеки да ти се смее, че не си могла един мъж да задържиш. Какво би казал баща ти?
О, тя много добре помнеше колко често баща й се беше подигравал с нея. Знае какво ще й каже: ето на, Клей не я е изтраял, след като е вкусил преди това от онова малко французойче… Баща й… Той ще се постарае тя никога да не може да забрави срама си.
— Как? — прошепна Бианка. — Кога?
Жерар се надигна и клекна на пръсти. В очите му се появи някаква странна светлина.
— Скоро. Трябва да стане много скоро. Не бива да допуснем той да разкаже някому за своите намерения… — Трепването на Бианка привлече погледа му. — Никол! — прошепна тя ужасено и притисна ръка към устата си.
Жерар светкавично се извърна. Зад него стоеше Адел, полускрита в храстите.
Трябваше доста време, докато Никол убеди майка си, че в горичката зад къщата никой не я причаква, за да я отведе в затвора. Адел излизаше за трети път сама навън.
Жерар направи широка крачка и хвана Адел за рамото.
— Какво чу? — попита той властно. Пръстите му се забиха в месото.
— Убийство — каза Адел, въртейки ужасени очи.
Жерар я плесна силно през лицето.
— Да, смърт! Твоята смърт! Разбра ли ме? Само ако кажеш една-едничка дума на някого, ще завлека Никол и близнаците на гилотината! Искаш ли да гледаш как главите им ще се търкулнат в коша, а? Искаш ли?
Адел се затресе от ужас.
Жерар описа с пръста си полукръг около шията й.
— Мисли за това! — прошепна той и я отблъсна от себе си.
Адел падна на колене, скочи бързо на крака и залитайки тръгна обратно към къщата.
Жерар пооправи вратовръзката си, дишайки тежко, и се обърна към Бианка. Тя седеше, опряла гръб на дървото и го гледаше с изплашени очи:
— Какво ти е? — сопна се той. — Защо ме гледаш така?
— Такъв не съм те виждала — прошепна тя.
— Какво искаш да кажеш? Че не си виждала мъж, който защитава жената, която обича? — Бианка уплашено сбърчи чело и Жерар продължи по-меко. — Трябваше да взема мерки, за да не разкаже на някой какво е чула.
— О, тя ще го разкаже. Разбира се, че ще го разкаже!
— Не и след онова, което й казах. Тя е луда, не си ли чула?
— Коя е тя? Помислих, че е Никол.
Той се поколеба.
— Майка й. — След това бързо продължи, преди Бианка да го заразпитва. — Нека се срещнем утре в един часа на същото място, където бяхме на пикник. Там ще съставим план за действие. Пак ще донеса кошница с хапване. А сега побързай, преди да те е видял някой. Не бих искал да ни виждат заедно… Още не — добави той бързо.