Гласът му извика познатите тръпчици по целия й гръбнак. Забрави всичко, забрави за какво е дошла… Тя се обърна и несъзнателно тръгна към вратата.
— Чакай! — Беше заповед и тя се подчини. — Погледни ме!
Никол се обърна бавно към него.
— Какво е станало? — гласът му бе загрижен.
В очите й избликнаха люти сълзи.
— Майка ми… умря. Трябва да си ида. У дома.
Погледът му улови нейния и го задържа за една безкрайна секунда.
— Не знаеш ли, че тук си у дома?
Сега вече тя не можеше да сдържа повече риданията си. Не бе предполагала, че Клейтън Армстронг има все още такава страшна власт над нея. Хълцайки, тя поклати глава и устните й произнесоха едно глухо «не».
— Ела при мене! — Гласът му бе спокоен, но тонът му не търпеше възражения.
Никол се поколеба. Някъде в мозъка й все още имаше искрица разум. Не бива да подновява онова, което е било някога помежду им! Разумът й го подсказваше, но краката й не му се подчиниха. Тя пристъпи към Клей. Той я гледаше, излъчваше такава притегателна сила, струваше й се, че може да докосне тази сила с ръка.
— Ела! — повтори той.
Очите й плувнаха в сълзи и тя се хвърли към него. Той я вдигна на ръце и я отнесе на кушетката.
— Ето така. Ако ще плачеш, плачи на рамото на своя мъж!
Той галеше косите й, докато тя хълцаше, неутешима от смъртта на майка си. Мина доста време, преди той да я накара да говори. Поиска да му разкаже за майка си, за добрите стари времена… Тя му разказа за Адел и близнаците, как хубаво се забавляваха, като че са три деца…
Изведнъж Никол се стресна. Седна с изпънат гръб и заговори за онова, което я бе довело всъщност в Ейръндел ход.
— Значи идваш да ме предупредиш, че някой се кани да ме убие?
— Не някой! — каза Никол. — Бианка. Мисля, че мама точно това искаше да ми съобщи. Бианка възнамерява да те убие.
Клей се замисли за миг.
— Ами ако майка ти е чула Айзък или някой от другите мъже, които са се шегуваш нещо за Бианка? Един от моите хора ми каза неотдавна, че ако имал жена като моята, щял като нищо да я убие.
— Това е ужасно! — потръпна Никол.
Клей сви рамене.
— Много е възможно Адел да е чула нещо такова, някаква глупава приказка, която е взела за сериозна заплаха.
— Но Клей…
Той сложи пръст на устните й.
— Щастлив съм, че си се разтревожила толкова много, та чак тичаш да ме предупредиш. Но Бианка не е убийца. Тя няма нито кураж, нито ум за такова нещо. — Погледът му се премести върху устата й и той си спомни старата ласка. Очерта закачливо горната й устна. — Колко ужасно ми липсваше тази твоя смешна уста. Дето е като обърната наопъки…
Тя се отдръпна. Не й беше възможно да размишлява, когато седи на скута му.
— Нищо не се е променило…
Той й се усмихна.
— Правилно! Между нас нищо не се е променило, всичко е същото, от онзи миг, в който едва не те изнасилих в каютата на кораба. Ние се влюбихме един в друг от първия миг и това никога няма да се промени.
— Недей, моля те! — изохка тя. — Всичко това е минало. Бианка…
Той вдигна вежди:
— Не желая да чувам това име повече! След наводнението дълго размислях. Всъщност в онази нощ аз разбрах, че ти все още ме обичаш. Не е Бианка причината за проблемите, възникнали помежду ни. Виновни сме си ние, с нашето упорство. Знаеш, че се боях да не загубя плантацията, а и не бях достатъчно силен… Ти пък не ми вярваше достатъчно…
— Клей — започна тя. Със сърцето си знаеше, че той е прав. Но й беше приятно да чуе тези признания от устните му.
— Всичко е наред, любима! Ще започнем всичко отначало. И този път няма да се разделим! Този път вече никой няма да може да ни раздели.
Тя го гледаше прехласнато. Бяха преминали през толкова много изпитания, но любовта им бе издържала на всичко. Да, сега вече бе убедена, че могат да го направят.
— Струва ми се, че никога не съм си отивала оттук…
Той я целуна по тила.
— А сега бързо слизай от скута ми, защото иначе ще те хвърля на кушетката и ще те изнасиля!..
Толкова бе искала да може да се смее с него, да се отпусне. Но сърцето й бе свито от скръб за Адел.
— Ела сега, сладка моя — подкани я тихо Клей. — Да се върнем в мелницата и да се погрижим за майка ти. Времето е пред нас, имаме да мислим за толкова много неща! — Той вдигна е пръсти брадичката й. — Вярваш ли ми?
— Да — каза Никол. — Вярвам ти.
Почувства, че полудява от желание. Стана й непоносимо горещо от близостта на тялото му.