— Ела — каза той с прегракнал глас. — И престани да ме гледаш по този начин, иначе…
Клей я хвана за ръка и я изведе бързо от библиотеката. Никой от тях не забеляза Бианка, застанала на вратата на трапезарията. Тя беше на двора, когато видя, че Никол тича към къщата.
Бианка побърза да я последва, чудейки се какво ли е намислила пак тази никаквица. Чу как Никол влиза от стая в стая, как свойски отваря вратите и се държи така, като че къщата е нейна. Бианка беше в утринната гостна — не успяваше да върви толкова бързо като Никол — когато видя, че Клей влиза след Никол в библиотеката. Тя застана до вратата и чу всичко.
Зарадва се, когато разбра, че жената на Жерар е мъртва. Той никога не споменаваше за нея, но Бианка бе научила всичко, дори и това, че жена му е стара и болна.
Изтръпна от ужас, когато Никол каза на Клей, че Бианка иска да го убие. Но когато Клейтън възрази, че Бианка нито има ум, нито кураж, по жилите й потече огнена река. За тези думи Клейтън Армстронг заслужаваше да бъде убит!
Бианка излезе и тръгна да търси някое дете, за да изпрати съобщение на Жерар. Добре съзнаваше, че разполага с твърде малко време, преди Клейтън да е предприел нещо, за да се отърве от нея.
Никол излезе от мелницата. Посегна и взе издълбаната кратуна, за да пийне водичка. Ледената кладенчова вода я освежи след тежкия ден в шумната и прашна мелница. Лятната пшеница вече бе прибрана и през тези седмици те не можеха очи да вдигнат от работа. Да, от работа не можеше да помисли и за техните общи планове с Клей.
Бяха погребали Адел в семейната гробница, до майката на Клей.
— Така ще бъде винаги близо до нас — бе казал Клей.
След това отидоха двамата заедно при Бианка, искаха да поговорят открито с нея за бъдещето. Клей заяви, че не може да понася повече тези неизяснени и фалшиви отношения и иска да са наясно. Бианка се държа съвсем спокойно, изслуша внимателно всичко, което й каза Клей. Той й предложи издръжка до края на живота й — един кавалерски жест, въпреки че и Клей, и Никол знаеха какво бреме ще бъде тази издръжка, поне през идните години. Клей само стисна леко ръката й под масата, бяха напълно солидарни.
След срещата се бяха разделили, но след това се срещнаха тайно на поляната при пещерата. Не се бяха любили цяла година. Но не бързаха. Гледаха се, изучаваха се сякаш, вкусваха всяка секунда на своето интимно усамотение. Като че се преоткриваха отново.
Не търсеха обяснения, не се опитваха да доказват и да се самообвиняват, какви идиоти са били и двамата. Сега вече не се измъчваха от несигурност, че пак може да се случи и да ги раздели нещо… Имаше само тиха радост, че са заедно. Само чувството, че са се слели в една единствена личност, че не са вече двама души, които изпитват недоверие един към друг, които рискуват да не се разберат или да не оценят правилно човека до себе си.
— Никол?
Тревожната нотка в гласа на Жерар я върна към действителността.
— Да?
— Търсихме те къде ли не! Едно от близнетата се е подхлъзнало горе на хълма. Джени те вика.
Тя хвърли кратуната, привдигна полите си и хукна, следвана от Жерар.
На хълма никого не видяха.
— Къде може да са? — Беше останала без дъх.
Жерар също дишаше тежко до нея.
— Би направила всичко за тях, нали? Раздаваш се на всички, само на мене не!
Никол отстъпи по-далеч от него.
— Къде са близнаците?
— По дяволите близнаците! Исках да дойдеш с мене тук горе. Да си направим един малък излет.
— Нямам време! Заета съм. Аз… — Никол млъкна. Видя пистолета в ръцете му.
— Сега вече се радвам на цялото ти внимание, както виждам. Или ти проявяваш интерес към всеки мъж, който може да ти покаже нещо толкова голямо и твърдо?
Никол отвратена изкриви лице и изрече най-обидната френска ругатня, която знаеше. Жерар само се усмихна.
— Много цветисто! Сега внимавай! Тръгваш с мен и да не си изкрещяла!
— Няма да тръгна никъде!
— Очаквах такъв отговор. Спомняш ли си за подозренията си, че моята скъпа покойна съпруга е чула, че Бианка се кани да убие Клейтън? Един-единствен път тази безумна жена успя да направи някаква смислова връзка…
Никол го гледаше с разширени очи.
— Ти си убил майка ми!
— Умница! Браво! Ако желаеш да видиш още веднъж любовника си жив, ще ми се подчиняваш. — Той посочи с дулото на пистолета наляво. — Тръгвай! И помни, че животът му зависи от тебе.
Никол го последва през гората, в посока обратна на мелницата, след това надолу до реката, където Жерар бе скрил лодката. Той се опиваше от удоволствието да я гледа как гребе, докато той седеше отзад и насочваше лодката. Непрекъснато бръщолевеше — колко самотен е, как се е откъснал от всички, как Никол го предизвиква с прелъстителите си погледи, как си играе като котка с чувствата му…