Запълваха безкрайните дни на пленничеството си с шиене, изпонашиха едва ли не всичките скъпи платове на рокли — било за Джейн, било за Никол. Сега Никол бе облечена в пола от муселин, цялата с избродирани по нея ситни виолетки и поръбена с виолетова панделка. Същата панделка бе вързана и в косите й. Носеше блуза с къс ръкав и топлите лъчи на залеза галеха голите й ръце.
За какво ли не си говореха двете през тези безконечни часове, докато шиеха и бродираха. На Никол се падна ролята на слушателка, защото тя нямаше желание да разговаря с никого за времето, в което я бяха разделили с родителите й, а още по-малко за ужасната раздяла с дядо й. На Джени тя разказа само за детството си в замъка, но описа замъка така, като че е обикновено имение. Охотно разказа за годината, прекарана с дядо й у мелничаря Мюлер. Джени истински се забавляваше, колко компетентно говори Никол за различните видове брашна и зърнени произведения.
През повечето време говореше Джени. Разказваше за детството си в планинската ферма, само на няколко мили от Ейръндел хол, така се казваше къщата на Клейтън. Била на десет години, когато се родил Клей. Джени разказваше как е носила момченцето на конче. По време на Американската революция Джени била почти на двадесет. Баща й, както и много други фермери във Вирджиния, насадил всичките си ниви с тютюн. И когато затворили английските пазари, фалирал. След това се преместил с Джени във Филаделфия. О, Джени ненавиждала този град. Когато баща й умрял, тя се върнала отново там, където бил нейният истински дом, във Вирджиния.
Заварила там един напълно променен Ейръндел хол. Родителите на Клей били починали от холера няколко години преди това. По-големият брат на Клей, Джеймс, се бил оженил за Елизабет Стрейтън, дъщерята на надзирателя на плантацията Армстронг. И тогава, докато Клей бил още в Англия, Джеймс и Елизабет загинали при злополука.
Момчето, което Джени знаела от едно време, вече не съществувало. На негово място сега тя намерила един амбициозен, непримирим млад мъж, който се изтрепвал от работа. Докато във Вирджиния плантациите фалирали една по една, Ейръндел хол процъфтявал и се разраствал все повече и повече.
— Ето там! — посочи Никол надолу към водата. — Това не е ли нашият капитан?
Човекът, за когото ставаше дума, седеше в малка гребна лодка и един от моряците гребеше с всички сили.
— Изглежда, като че бърза да избяга от кораба…
На няколко ярда от пощенското корабче бе пристигнала огромна фрегата, с по два реда оръдия и на двата борда. По широкия трап сновяха нагоре-надолу мъже, натоварени с тежки пакети и торби. Двете жени видяха как капитанът стигна до брега, преди още пощенският кораб да е навлязъл в плитчината на залива, маневрирайки едва-едва към входа на пристанището. Техният капитан се изкачи бързо към горната палуба на фрегатата.
Разстоянието беше голямо и оттук мъжете по палубата се виждаха съвсем дребни, ала Джени изведнъж извика уверено:
— Това там е Клей!
Никол се взря любопитно в мъжа, с когото капитанът разговаряше, но оттук той не се различаваше от останалите мъже по палубата.
— По какво го познахте?
Джени се закиска. Радваше се, че е най-сетне у дома.
— След като ви запозная с Клей, сама ще разберете по какво човек може да го разпознае. — Тя бързо се врътна и тръгна към каютата.
Никол напрегна очи да види мъжа, който сега бе неин съпруг, като несъзнателно въртеше златната халка на лявата си ръка.
Дори и през зрителната тръба мъжете изглеждаха дребни, но все пак можеше да добие смътна представа за човека, който разговаряше с капитана. Бе стъпил с единия си крак на бала памук, докато другият му крак бе на дъските на палубата. Дори и така, както се бе навел напред, подпрял лакти на свитото си коляно, той изглеждаше по-висок от капитана. Носеше светли, изпънати по крака панталони и черни кожени ботуши, които стигаха до коленете. Широк кожен колан бе препасан през кръста му, а ризата беше бяла, с навити до лактите ръкави. За лицето нищо не можеше да се каже, но Никол видя, че има кестенява коса, дълга, прихваната на врата отзад…
Никол свали тръбата от окото и се обърна към Джени, която пристигна отново задъхана.
— О, недейте! — възкликна Джени, като че Никол щеше да падне. Това изражение вече съм го виждала — фактът, че един мъж е висок и хубав, съвсем не е основание да паднете в неговата власт! Той ще побеснее от яд, като разбере какво е станало и ако вие не сте достатъчно силна, за да му противостоите, ще изкара вас виновна за всичко!