Слязоха на брега някъде в края на плантацията Армстронг. Виждаше се някаква празна барака, полускрита всред дърветата. Вратата висеше само на едната панта. Още не бяха стигнали до вратата, когато между дърветата изведнъж изникна Бианка.
— Къде беше? Какво търси тя тук?
— Сега това не е важно — изръмжа Жерар. — Ти свърши ли всичко?
Очите й блестяха някак странно. Тя заговори с писклив равен глас.
— Той отказа. Не искаше да излезе на езда. Отказа да направи каквото трябваше. Аз сложих стъклата под седлото, както ти каза. Но той — той не искаше да се качи на коня…
— Е, и? — прекъсна я строго Жерар.
Бианка все още държеше полите си повдигнати отпред. Сега тя ги пусна — целите бяха в кръв.
— Застрелях го — каза тя така, като че самата бе изненадана от това съобщение.
Никол изпищя и понечи да хукне към къщата, но Жерар я стисна за лакътя. Удари я с все сила през устата с опакото на ръката си, тя политна назад и падна вътре в бараката.
— Мъртъв ли е? — попита Жерар.
— О, да! — отвърна Бианка раболепно. Тя започна да мига срещу него, говореше с тъничък гласец, като че е малко момиченце. Извади ръката, която държеше зад гърба си. — Донесох втория пистолет.
Жерар бързо й отне оръжието и го насочи към гърдите й.
— Влизай в бараката!
Бианка го гледаше недоумяващо, но се подчини.
— Никол… Какво търси тя тук;? Защо е тук моята прислужница Никол?
— Бианка! — извика Никол умолително. — Къде е Клейтън?
Бианка се извърна бавно и заплашително към нея.
— Ти! — тя се задъха от гняв. — Ти си виновна за всичко!
Бианка се впусна върху Никол със свити като крака на граблива птица пръсти. Никол се бе облегнала на дървената стена на бараката и Бианка цяла се стовари върху й.
— Пусни я! Веднага я пусни! Чуваш ли, мръсно животно! — изрева Жерар. Той захвърли единия пистолет зад гърба си, бодна другия в колана си и се спусна да откъсне Бианка от Никол.
— Ще я убия! — пищеше Бианка. — Пусни ме да я убия! Още сега ще я убия!
— Ти си тази, която ще бъде убита! Не тя!
Бианка го погледна усмихната.
— Не знаеш какво приказваш. Това съм аз! Не ме ли виждаш? Жената, която обичаш.
— Обичам! — Жерар изпръхтя презрително. — Може ли тебе да те обича някой? Кой обича дебели свини като…
— Жерар! — изплака Бианка. — Ти си превъзбуден. Не си на себе си. Говориш неща, които…
— Глупава суетна свиня! Как дръзваш да помислиш, че един Куртален може да се влюби в същество като тебе?! Знаеш ли какво ще стане? Ще те намерят мъртва, горкичката самоубийца, която не е могла да понесе смъртта на съпруга си, убит несъмнено от разбойници…
— Не! Недей! — Бианка вървеше към него с протегнати напред ръце с дланите нагоре, като дете.
— О, да! — Жерар се усмихна, наслаждаваше се явно на ролята си. — Плантацията Армстронг ще остане на ония гадни близнаци, и понеже нямат кръвни родственици, Никол ще бъде тяхна настойница. Една настойница ще се нуждае от съпруг…
— Съпруг! — изпъшка Бианка. — Ти каза, че я мразиш.
Жерар се засмя.
— Това беше игра! Нали знаеш, това беше една игричка между нас и аз спечелих!
Постепенно Никол си бе възвърнала способността да мисли. Трябваше да отклони е нещо вниманието на Жерар, докато дойде някой!
— Няма човек, който да повярва, че Бианка се е самоубила заради Клейтън — каза сериозно тя. — Всички знаят, че тя го мрази.
Бианка се извърна към нея като оса, с изгарящ от омраза поглед. Но срещна очите на Никол и изведнъж издекламира като научена:
— Да, работниците на полето и слугите вкъщи знаят, че ние почти не се срещаме с него.
Жерар я изгледа с пронизващи очи:
— Но хората разправят, че напоследък сте се сдобрили, нали? Че Армстронг вече не пие и че е станал изряден съпруг, нали?
Бианка го гледаше объркана.
— Бианка е английска дама — каза Никол. — В Англия тя принадлежи към най-висшите аристократични кръгове, а във Франция вече няма аристокрация. Тя би била великолепна партия за всеки мъж.
— Не го вярвам! Всеки знае, че Франция рано или късно отново ще стане монархия. И тогава аз ще бъда женен за една Куртален, внучката на истински херцог! Аз ще продължа рода на славните Куртален!
— Обаче вие… — започна Никол, твърдо решила да го увлече в приказки.
— Достатъчно! — викна Жерар. — Толкова глупав ли ме смятате? Въобразявате си, че не разбирам какво правите? Искате да ме залъгвате с разговори, така ли? — Той отново посочи с пистолета кьм Бианка. — Не я искам, ако ще да е и самата английска кралица! Такава отвратителна глупачка!..