Никол изгледа придружителката си с грейнали очи:
— Но вие изобщо не ми споменахте, че е толкова хубав! — каза тя закачливо.
— Да, ама не съм казала и че е грозен. А сега искам от вас да се приберете в каютата си и да чакате там, защото, както го познавам, Клей ще бъде тук само след няколко минутки. Искам аз първо да говоря с него и да разбера какви му ги е наговорил този мошеник капитанът. Хайде, бързо долу!
Никол послушно се прибра в малката тъмна каюта. Изпитваше дори тъга, че се разделя с всичко това. През последните четиридесет дни тя и Джени бяха прекарали тук приятни часове.
Очите й точно посвикнаха с полумрака, когато вратата на каютата се отвори със замах. Един мъж, който явно не можеше да е друг освен Клейтън Армстронг, се втурна вътре. Широките му рамене изпълниха пространството и Никол изведнъж си помисли, че двамата като че ли се намират в някакъв шкаф.
Клейтън изобщо не се поспря, за да свикнат очите му с полумрака. Видя само очертанията на своята съпруга. Протегна дългата си ръка и тя се намери притисната до гърдите му.
Никол понечи да протестира, но устата му покри нейната. Дъхът му миришеше приятно, устните му бяха силни и жадни. Все пак тя успя да направи плах опит да го отблъсне. Ръцете му я стиснаха още по-здраво и той я повдигна към себе си така, че палците на краката й едва докосваха пода. Гърдите й бяха плътно притиснати о неговите. Тя почувства как сърцето й лудо заблъска по цялото й тяло.
Само веднъж в живота й я бяха целували по такъв начин — Франк, първият помощник… Но тази прегръдка сега не можеше да се сравнява с онзи ужас. Клейтън извърна към себе си лицето й, подпрял с длан тила й и тя почувства, че губи свяст, че потъва някъде. Обгърна с ръце врата му и го придърпа още по-близо до себе си. Дъхът му пареше бузата й.
Когато устните му се плъзнаха към ухото й, тя усети, че коленете й омекват. Езикът му докосна пулсиращата вена на врата й. Той изведнъж я подхвана с една ръка под коленете, вдигна я високо и притисна тялото й към себе си. Всичко се завъртя пред очите й. Тя протегна устни, изви глава назад премаляла. Отвръщаше на дивите му целувки, по-жадна от неговата жажда.
Клейтън я отнесе към леглото, като я притискаше все още здраво към гърдите си, и тя не намери нищо нередно в това. Единствената и мисъл, единственото й желание бе да го докосва, да го задържи близо до себе си. Без да откъсва устни от нейните, той я положи на леглото и преметна силния си крак през нея, продължавайки да гали трескаво голата й ръка. Когато ръката му докосна гърдите й през тънкия плат, тя простена и се изви цяла към него, за да бъде по-близо до тялото му.
— Бианка — шепнеше той в ухото й. — Сладка, сладка Бианка…
Никол не можа да се осъзнае веднага. Омаята на страстта й бе прекалено силна. Съвсем бавно в съзнанието й изплува действителността и мисълта къде е, коя е и коя не е.
— Моля ви — каза тя, като го отблъсна с ръка. — Но гласът й беше слаб и покорен.
— Няма нищо, любима — каза той с дълбок и звучен глас и дъхът му отново парна бузата й. Косата му бе нападала върху лицето й, имаше дъх на топла пръст, на земята, която тя толкова отдавна, още на кораба, мечтаеше да докосне.
Никол за миг затвори очи.
— Толкова дълго те чаках, сладка моя! — каза той. — Месеци, не, десетки години! Сега вече ще бъдем заедно завинаги…
Именно тези думи накараха Никол да се окопити. Това бяха думи на любов, предназначени за друга жена. Можеше някак си да си въобрази, че милувките, които бяха зашеметили съзнанието и, са предназначени за нея, ала думите бяха за друга.
— Клей — повика тихичко тя.
— Да, любима? — Той продължаваше да целува нежната кожа около ухото й. Едрото му силно тяло бе до нея, дори върху нея и незнайно защо тя имаше чувството, че е очаквала това цял живот. Беше толкова хубаво да го притегли към себе си… Дали няма да е по-добре да му разкрие истината едва утре?… Веднага отхвърли тази мисъл. Не бива да бъде такава егоистка!
— Клей, не съм Бианка. Аз съм Никол…
Добре, но не можеше да му обясни, че всъщност е негова съпруга.
Няколко мига още той продължи да я целува, но изведнъж вдигна рязко глава и тя усети как тялото му се изпъна, докато се взираше в нея в тъмнината. С един скок той стана от койката. Досега бе лежала в ръцете му, а сега те останаха празни. Но страшното щеше да последва едва сега…
Изглежда той се ориентираше добре в каютата или поне в подобни на това помещения — знаеше къде да потърси свещ. Малката каюта се изпълни със светлина.