Примижвайки, Никол седна в леглото и едва сега видя лицето на съпруга си. Джени имаше право, що се отнася до арогантността му, тя беше просто изписана на лицето му. Косите му бяха по-светли, отколкото й се сториха първоначално, кестенявият им цвят бе прошарен с изсветлели от слънцето кичури. Гъсти вежди тъмнееха над очите, над големия тънък нос, над устните, които би трябвало да са меки — тя знаеше това — но сега бяха свити в тънка, жестока черта. Брадичката му бе силна, мускулите на челюстите му потръпваха.
— Добре! Коя си ти, по дяволите, и къде е моята жена?
Никол чувстваше, че още й се вие свят. Той, изглежда, бързо бе овладял страстта си, но тя не можеше да излезе от това състояние.
— Това е едно ужасно недоразумение… Виждате ли…
— Виждам, че в каютата на жена ми се намира чужд човек! — Той държеше свещта над главата си и оглеждаше багажа, струпан до стената. — Всичко това е багаж на Армстронг, предполагам…
— Да, точно така. Само ако ме оставите да говоря, веднага ще ви обясня всичко. Бианка и аз бяхме заедно, когато…
— Тук ли е тя? Били сте заедно по време на пътуването, така ли?
Беше трудно да му обясни каквото и да е, след като не й даваше възможност да каже едно завършено изречение.
— Не, Бианка не е тук. Тя не дойде с кораба. Ако пожелаете да ме изслушате, аз ще мога…
Той остави свещта в ъгъла на сандъка, приближи се и застана пред нея, разкрачил крака, с ръце на кръста.
— Тя не е пътувала с вас? На капитана е платено да извърши бракосъчетание и да доведе жена ми в Америка. Така че искам да зная къде е тя?
Сега и Никол скочи от леглото. Няма да се остави той да я уплаши с това, че главата й едва стига до раменете му, нито пък с това, че в тази тясна каюта тя трябва да стои почти притисната до него. Сега те бяха по-скоро врагове, отколкото любовници.
— Опитах се да ви обясня, но след като вие не проявявате и капчица уважение, явно е, че няма да се разберем. Затова аз…
— Искам обяснение, а не назидателни приказки.
Никол побесня:
— Вие… грубиян такъв… — Тя се задави и млъкна. — Добре тогава. Ще ви обясня. Аз съм вашата съпруга. Разбира се, при положение, че вие сте Клейтън Армстронг. Онова, което не знаех, е, че сте толкова невъзпитан да ме прекъсвате на всяка дума.
Клейтън се приближи още по-плътно до нея.
— Вие не сте моята Бианка.
— И съм щастлива, че не съм! Просто се чудя как се е съгласила да вземе един такъв невъзможен… — Никол отново млъкна. Не бива да се поддава на гнева си. Разполагаше с повече от един месец да свикне с абсурдното положение, че е госпожа Армстронг, докато този човек се бе качил на борда, очаквайки да срещне Бианка. И пред него бе застанала една непозната. — Господин Армстронг, ужасно съжалявам за всичко това. Но мога веднага да ви обясня.
Той се отдели от нея и седна на един от сандъците.
— Вие сте знаела, че капитанът не е виждал Бианка, така ли? — попита той отчетливо.
— Боя се, че не ви разбрах?
— А пък аз съм уверен, че ме разбрахте! Подразбрали сте отнякъде, че капитанът не е виждал никога Бианка Мейлисън и сте решили да се представите за Бианка! Какво сте си рекли? Че всички жени са еднакви, така ли? Трябва да ви се признае, че знаете как трябва да посрещнете един съпруг! И си въобразявахте, че аз ще забравя Бианка само като ми пъхнете в ръцете малкото си красиво телце?
Никол го гледаше с разширени от ужас очи. Усети, че ще повърне.
Клей я изгледа критично от глава до пети.
— Разбира се, можеше да извадя и по-лош късмет… Предполагам вие сте убедили капитана да извърши венчавката?
Никол кимна мълчаливо, защото бучката, заседнала в гърлото й, ставаше все по-голяма. Очите й плувнаха в сълзи.
— Виждам и нова рокля? Значи сте накарали и Джени да ви повярва? Чудесно! Цял един гардероб на мои разноски… — Той стана нервно от куфара, на който седеше. — Добре! Считайте, че дрехите са ваши. Парите, които хвърлих, ще ми бъдат обеца на ухото, следващия път да не съм толкова наивен и доверчив. Но от мене няма да видите нито цент повече! Ще дойдете с мен в плантацията и ще анулираме този брак, ако изобщо е бил някога валиден. А щом изчистим тази история, ще ви кача на първия кораб за Англия. Ясно ли е?
Той отново застана пред нея. Светлината на свещта позлатяваше кожата й. Той вдигна показалеца си и го прокара по горната й устна…
— Умеете да спите с мъже, нали?
Бързо се завъртя на пети и напусна каютата, преди тя да може да осъзнае грубостта му.
Никол се облегна на вратата с разтуптяно сърце. Сега вече сълзите бликнаха свободно от очите й. Когато Франк я бе опипвал с мръсните си лапи, той не можа да уязви гордостта й. Но когато Клей я докосна, тя се държа като уличница!.. Дядо й непрекъснато повтаряше, че винаги трябва да помни коя е, че в жилите й тече кръвта на кралица и да се научи да върви с изправен гръб, да държи високо главата си, дори и тогава, когато отведоха майка й, тя не бе навела глава. Това, което ужасите на Френската революция не бяха успели да сторят с един член на древната фамилия Куртален, успя сега да напрани един недодялан и арогантен американец!..