Когато се събуди на сутринта, първото нещо, което видя, бяха две големи очи, вперени в нея. Тя изохка и скочи, като прогони любопитното зайче, което я наблюдаваше. Никол се присмя на глупавите си страхове и се огледа.
В светлината на утрото, която струеше през гъстия листак на дърветата, гората изглеждаше по-дружелюбна и привлекателна. Докато се опитваше да разтрие врата си и да се поразкърши, усети, че цялото тяло я боли, че роклята й е мокра и полепнала по тялото. През нощта, докато се провираше из гората, не бе усетила, че косата й се е разчорлила и сега падаше свободно, мокра и сплъстена, по челото и по раменете й. Тя се опита набързо да я прихване с фуркетите, които бяха останали, за да придобие по-приличен вид.
Няколкото часа сън я бяха поободрили и тя закрачи още по-енергично по тясната пътека. В мрака на нощта се чувстваше по-несигурна, но сега, в светлината на утрото, се увери, че решението й е било правилно. Не може да живее с упреците на мистър Армстронг, ще се разплати с него и ще възвърне достойнството си…
Слънцето беше вече високо, когато Никол усети, че й прималява от глад. През последните два дни, докато наближаваха американските брегове, Джени и тя бяха яли съвсем малко и сега болките в стомаха й напомниха това.
Към обяд стигна до някаква ограда. Беше овощна градина, може би със стотици ябълкови дървета. Ябълките в близост до оградата бяха още зелени, но по-навътре тя видя дървета с червени, зрели плодове. Почти се беше прехвърлила през оградата, когато в ушите й отново прозвуча гласът на Клейтън Армстронг, който я бе обявил за крадла. Какво й дойде до главата в тази Америка! Направиха я крадец, обявиха я за непочтена…
Тя неохотно се смъква от оградата. Така поне съвестта й ще е чиста, нищо, че стомахът й се бунтуваше още по-болезнено от преди.
Повлече се по-нататък. Озова се до поток със стръмни брегове. Изведнъж осъзна колко я болят краката и разранените й стъпала. Като че беше вървяла с дни, но не бе успяла да се добере до никакво цивилизовано място. Онази ограда бе единственият белег, че преди мен тук все пак е имало някакви хора…
Тя внимателно се спусна по стръмния бряг, седна на един камък, откопча катарамите на обувките си и потопи крака в студената вода. Нежните й стъпала бяха в мехури. Толкова хубаво беше в тази вода.
От храстите зад нея изскочи някакво животинче и се спусна към потока. Никол скочи уплашено. Малката миеща мечка се изплаши не по-малко от нея. Животинчето веднага побягна обратно към гората. Никол се разсмя с облекчение. Как може да е толкова страхлива, за бога!
Обърна се за обувките си и само видя как изчезват от погледа й зад един завой по течението. Запретнала поли над коленете си, тя нагази и тръгна след обувките. Течението бе силно, водата бе много по-дълбока, отколкото бе предполагала. Не измина и десетина крачки, когато се подхлъзна и нещо остро убоде вътрешната част на прасеца й.
Трябваха й няколко минути, докато успее да стане и се освободи от полите си. Но не можа да стъпи, кракът й отказа да се подчинява. Никол се хвана за един клон, надвиснал над водата, и се докопа до брега. Най-после беше на сухо. Вдигна полите си да види какво е станало. Откри дълбока, разкъсана рана, целият й крак беше в кръв. Откъсна широка ивица от подгъва на ризата си, за да се превърже. След няколко минути кръвта спря да тече, тя откъсна нова ивица и отново превърза раната.
Болката, изтощението и замайването от продължителния глад й дойдоха твърде много. Тя се отпусна на песъчливия стръмен бряг и заспа.
Събуди я дъждът. Слънцето точно залязваше, под клоните на дърветата вече се протягаха дълга сенки. Кракът й пулсираше от божа, чувстваше се слаба, но все пак успя да стане на крака. Леденият дъжд я накара да помисли за някакъв подслон.
Боса, тя тръгна, накуцвайки. От стъпалата й течеше кръв, имаше чувството, че се носи някак си над тялото си, така че болката вече не достигаше до нея. Отдавна бе изгубила и последните си фуркети, косите й сега падаха мокри и ледени чак до кръста.
Две огромни озъбени муцуни и огнени очи! Тя се отдръпна ужасена и притисна гръб към дънера на едно дърво.
— Вълци! — прошепна тя, останала без дъх.
Животните си приближиха, тя се притисна още повече към дървото с ясното съзнание, че е настъпил последният й час. Да умре толкова млада! Преди да е изпитала толкова много неща от живота!
Изведнъж се появи някакво огромно животно, не, беше мъж, възседнал едър кон. Тя не бе сигурна дали е човек от плът и кръв или е само плод на фантазията й. Главата й беше толкова замаяна, че вече не знаеше дали вижда всичко това насън или наяве.