— Вие действително ли сте онзи ужасен господин Армстронг? Хич не ми приличате на него. Вие сте моят рицар, моят спасител, не е възможно да сте онзи страшен човек…
— Толкова страшен ли го намирате наистина?
— О, да — каза тя убедено. — Нарече ме крадла. Каза, че съм откраднала дрехи. Чужди, нали разбирате… И прав беше. Така си е. Но после аз му показах…
— Какво му показахте?
— Ами бях страшно гладна и видях едни ябълки, но не ги откъснах. Не исках да открадна. Защото не съм крадла. Нали разбирате…
— Значи предпочетохте да гладувате, само и само да му докажете, че не сте крадла?
— Да. А и на себе си да докажа… Нали разбирате, аз все още съм нещо…
Клейтън замълча. Понесе я по коридора към някаква врата и излезе. Кухнята се намираше в пристройка извън голямата къща и той се запъти нататък.
Никол вдигна глава от рамото му.
На какво мирише?
— Орлово нокътче — отвърна той кратко.
— Ох, искам да си откъсна! Ще ме отнесете ли да си взема малко?!
Той преглътна гневната си забележка и я отнесе до зида, целият обрасъл с ароматно орлово нокътче. Никол си откъсна няколко клончета и продължи да дърпа, докато Клей не каза, че е достатъчно и я отнесе в кухнята.
Остави я до голямата маса в средата на просторното помещение, като че беше малко момиченце, и отиде да хвърли дърва върху жарта в огнището. Никол бе погълната изцяло от клончетата в скута си.
Огънят лумна и чак сега Клей видя колко мръсна и скъсана е роклята й, босите й крака кървяха. Косата й се разстилаше по целия гръб и огънят хвърляше червеникави отблясъци по гарвановочерната маса. Беше такава дребничка, като дванадесетгодишно момиченце. Докато я разглеждаше, видя голямо тъмно петно върху светлия плат.
— Какво сте направила? — попита той стреснато. — Кръв ли е?
Никол го погледна изненадана, като че напълно бе забравила за него.
— Подхлъзнах се — каза тя, загледана унесено в лицето му. — Вие сте господин Армстронг, нали така? Познавам ви по този строг поглед. Кажете, вие никога ли не се смеете?
— Само когато има нещо смешно, а случаят сега не е такъв. — Той се наведе, хвана левия й крак и опря петата му на кожения си колан. След това запретна роклята до коляното.
— Създадох ви много трудности, господин Армстронг.
— Е, не може да се каже, че допринасяте за душевния ми покой — отвърна той, докато отлепваше внимателно кървавата превръзка от раната. — Извинете! — Той трепна, когато тя изохка и се хвана за рамото му.
Раната изглеждаше ужасно — цялата беше в кал, но не особено дълбока.
«Трябва да се промие добре — помисли си той. — Дори белег няма да остане…»
Той я завъртя безцеремонно така, че кракът й да легне на масата, и отиде до огнището, за да сложи да се топли вода.
— А пък Джени казва, че половината от жените във Вирджиния тичали след вас. Така ли е?
— Джени много приказва — отвърна Клейтън. — Мисля, че трябва да хапнете нещо. Разбирате, че сте пияна, нали?
— Никога досега не съм била пияна! — отвърна тя с цялото достойнство, което можа да събере.
— Ето, изяжте това! — Той й подаде дебела филия, намазана щедро с масло.
Никол веднага се съсредоточи в яденето.
В това време Клей напълни една паница с гореща вода, взе кърпа и започна да чисти раната. Беше се надвесил цял над масата, когато някой отвори вратата.
— Господин Клей! Къде се губите цяла нощ и какво правите в кухнята ми? Знаете, че не ги обичам тия работи.
Последното нещо, което му трябваше в момента, бе да слуша натякванията на готвачката си. И без това му бе писнало от безкрайните тиради на Джени. Цял час му крещя, задето е загубил време да пише на Бианка, та да изпрати веднага писмото по фрегатата, а е оставил Никол да се лута в горите.
— Маги, това е… жена ми. — Произнасяше тази дума за първи път в живота си.
— О-о! — ухили се Маги. — Значи това е момичето, дето ви е избягало? Джени ми разказа.
— Върви да си лягаш, Маги! — каза Клей с необичайна за него кротост.
Никол се обърна и погледна пълната жена.
— Бонжур, мадам! — пропя тя и вдигна парчето хляб в ръката си като за поздрав.
— Ама не знае ли английски?! — ококори се Маги.
— Не знае — отвърна Никол и отново й обърна гръб.
Клей стана, хвърли на Никол предупредителен поглед, след това хвана Маги за рамото и я поведе към вратата.
— Връщай се в леглото! Аз ще се погрижа за нея. Уверявам те, че ще се справя и без чужда помощ.
— А, в това не се съмнявам! Все едно какъв език говори, ама ми изглежда толкова доволна, колкото изобщо може да бъде жена в ръцете на мъж.