— И не е обърната наопаки? С долната устна нагоре?
Той избърса раменете и шията й.
— Чудесна е. Сега кротувайте! Ще ви заведа да си легнете.
— Цветенцата ми!
Както я беше вдигнал на ръце, Клейтън въздъхна, поклати глава и се наведе, за да може тя да събере стръкчетата от масата.
Изнесе я от кухнята и тръгна към главната къща, след това нагоре по стълбите.
— Надявам се, че ще си останете такъв, какъвто сте сега. — Тя се притисна към него любвеобилно. — И няма да се превърнете отново в онзи, другия човек… А пък аз никога няма да крада. Обещавам ви.
Клей изобщо не отговори, отвори с крак една врата на първия етаж, влезе и сложи Никол на леглото. Чак сега видя, че цялата й рокля е мокра. Никол се бе унесла и проклинайки тихичко, той се зае да я съблече. Всъщност след това бродене из храсталаците от роклята и от ризата й не бе останало кой знае колко много, така че когато копчетата отказаха да се подчиняват на пръстите му, той направо раздра плата.
Имаше чудесно телце — тесни бедра, тънка талия и красиви гърди. Клей отиде до скрина за кърпи, проклинайки отново тази шантава ситуация.
«Какво си въобразява тя, по дяволите?! Първо раната, след това миенето, бърсането, като че ли й е бавачка. С тази разлика, че тя съвсем не изглежда като дете, а в неговите жили не тече вода! По дяволите!»
Грубото мятане при събличането я разбуди. Тя се усмихна, беше й толкова приятно да се занимават с нея… Ето, сега я завиват с меката завивка…
Чак като я покри, Клей можа да въздъхне спокойно. Понечи да върви, но Никол хвана ръката му.
— Господин Армстронг — каза тя сънено, — много ви благодаря, че ме намерихте!
Той се наведе над нея и прибра косите от лицето й.
— По-скоро аз би трябвало да ви се извиня, защото станах причина да избягате. Сега заспивайте, утре ще говорим.
Но Никол не пускаше ръката му.
— Неприятно ли ви беше като ме целувахте? Дали защото устата ми е като сложена обратно?
В стаята вече светлееше. Сигурно на изток се развиделяваше. Косата й бе разпиляна по възглавницата. Спомените му за целувките на кораба бяха всичко друго, но не и неприятни. Той се наведе, искаше да я целуне съвсем леко, но устните й бяха твърде примамливи, за да може да спре навреме. Никол преметна ръце около врата му и го притегли към себе си.
Клей едва не изгуби контрол. С последни сили успя да се откъсне от прегръдката й и напъха енергично ръцете й под завивката. Никол се засмя със затворени очи и каза замечтано:
— Не, вие не смятате, че съм грозна.
Клейтън Армстронг напусна стаята и затръшна вратата зад себе си, като че го гонеше някой. Докато крачеше надолу по стълбата към стаята си, реши че е безсмислено да се мъчи да заспи. Онова, което му трябва сега, е една студена баня в реката, а след това един дълъг и уморителен ден. Така че тръгна в обратна посока, излезе и се отправи към конюшните.
Никол се събуди късно и първото й усещане бе за много светлина и слънце. Второто усещане бе за някаква тъпа болка в главата й. Тя бавно седна в леглото, притисна с ръце челото си. Завивката се смъкна надолу и тя бързо я придърпа чак до брадичката си. Не бе свикнала да спи гола. Надзърна над таблата на леглото и видя дрехите си, хвърлени безредно на пода.
Опита се да си спомни… Клейтън Армстронг прогони кучетата с камъни и я качи на коня… Добре си спомняше как яздиха след това… Да, къщата. Друго не помнеше.
Тя се огледа и реши, че тази спалня трябва да е в Ейръндел хол. Красива стая, голяма и светла. Подът бе от дъбови дъски, таванът и стените бяха бели. Три прозореца и две врати — прости и елегантни. На едната стена имаше камина, а срещу нея — широка кушетка. Балдахинът над леглото й, поддържан от четири вити колони, завесите и тапицерията на кушетката бяха от един и същи плат — бял лен на сини шарки. Пред камината имаше дълбоко синьо кресло, един бял стол в стил Чипъндейл бе поставен близо до прозореца, пред празна рамка за бродерия. До леглото, откъм краката, имаше още един стол и височка трикрака масичка за чай. Малък шкаф и писалище от орехово дърво, инкрустирано с бял явор, допълваха мебелировката.
Никол се протегна. Болката в главата й започваше да намалява. Отметна завивката и отиде до шкафа. В него бяха накачени дрехите, които шиха с Джени на кораба. Усмихна се и се почувства така, като че тази красива стая е била предназначена именно за нея.
Облече тънка памучна риза и елече, цялото избродирано по края на дребни розови пъпки. Отгоре сложи рокля от индийски муселин, набрана на талията с лента от кадифе. Дълбоко изрязаното деколте бе покрито с прозрачна батиста. Никол бързо среса косите си назад, леките къдрици обкръжиха личицето й като рамка. Тя провря в косата си зеленикава панделка, която подхождаше на роклята.