— Сладка Никол! — прошепна той.
Ала тя вече не го чуваше. Цялото й чувство за реалност бе изпепелено от лудото желание да се слее с Клей…
Клей лелееше изтегнат до нея. Все още я държеше в ръцете си, беше преметнал единия си крак върху нея, като да я задържи до себе си. Устните му опираха до ухото й и тя се къпеше в дъха му, сладък и топъл.
— Ще се омъжиш ли за мене?
Никол не бе сигурна дали е чула правилно.
— Няма ли да получа отговор?
Тя се опита да влезе в шеговития му тон.
— Но аз вече съм омъжена за теб!
Той се приведе над нея, опрял глава на ръката си.
— Искам да се венчая с тебе още веднъж, пред очите на цялата област. Този път искам да присъствам и аз на собствената си сватба.
Тя мълчеше, а той замечтано докосна отново все тази нейна бленувана уста.
— Веднъж ти ми каза, че ме обичаш — каза той. — Пийнала беше, наистина, но все пак го каза. Истина ли е?
— Да — прошепна тя, задъхвайки се от вълнение, но вперила храбро очи в него.
— Тогава защо не искаш да се омъжиш за мене?
— Подиграваш ли ми се? Не се шегувай!
Той се усмихна и завря глава в косите й.
— Толкова ли ти е трудно да допуснеш, че съм в състояние да проумея нещата? Как можеш да обичаш човек, когото смяташ за глупак?
— Клей, бъди сериозен! Не разбирам за какво говориш. Никога не съм те смятала за глупак.
Той отново се взря в очите й.
— А не би било лошо да го направиш! Всеки в плантацията те обича, само аз не. Излиза, че дори конете ми са по-умни от мене. Помниш ли като те целунах за първи път на кораба? Не исках изобщо да те пусна да си вървиш, но ти стана и заяви, че нямаш нищо общо с мене. Бях бесен, като намерих бележката ти, бях извън себе си от страх, че може да не успея да те намеря… Джени още тогава разбра, че съм влюбен в тебе.
— Но Бианка… — започна Никол, но Клей сложи ръка на устните й.
— Тя принадлежи на миналото. А ние двамата трябва да си принадлежим един на друг отсега нататък! Елън знае, че сме били венчани служебно на кораба и ще разбере, ако я помолим да ни кумуват с Хорас…
— Да направим сватба? Отново? Тук?
Клей я целуна по носа и се засмя. Очите му блестяха на лунната светлина.
— Толкова ли е абсурдна тази мисъл? Така ще си имаме най-малко стотина свидетели, които винаги ще могат да се закълнат, че никой не ни е принуждавал да се женим. Не бих понесъл отново да се заговори за анулиране на моя брак. Ще го направим, ако трябва дори да те напердаша.
— О, ще си изпатиш, ако ме напердашиш — отпусна се най-сетне тя и влезе в шеговития му тон.
— Така ли? И какво ще направиш?
— Ами… ще кажа на Маги да не ти готви, ще се оплача на близнаците и ще видиш, като те намразят, и…
— Те ли да ме намразят? — Той изведнъж стана сериозен и я притегли към себе си. — Виж какво, съществуваме само ние двамата, ти и аз. Имаме само себе си. Обещай ми, че никога няма да ме намразиш!
— О, Клей — изпъшка тя, като се опитваше да си поеме дъх. — Не исках да кажа това. Как бих могла да те мразя, след като толкова много те обичам?!
— И аз те обичам — каза той и я поотпусна вее пак, за да може да диша. — Ще ни трябват поне три дни, за да подготвим всичко за сватбата. Съгласна ли си?
Тя се засмя във врата му.
— Как можеш изобщо да питаш дали съм съгласна за нещо, което желая с цялото си сърце? Да, Клей, ще се омъжа за тебе. Ще се омъжвам за тебе всеки ден, ако желаеш.
Той пак се впусна да целува тялото й, като че го мъчеше неутолим глад.
Виеше й се свят. Искаше й се тази нощ да продължи вечно. Тя и Клей… Може би вече няма да води живота от последните месеци — тя в една къща, Клей в друга… Ако могат да се венчаят съвсем официално пред всички, преди да са се върнали в плантацията… Толкова хубаво би било! Ще имат свидетели… Нали Клей така каза… Ще могат да се закълнат, че Клей обича само нея, че иска само нея…
В главата и изплува името на Бианка, но целувките на Клей ставаха все по-томителни и бързо заличиха това име от главата й.
Три дни… Така каза той. Колко много неща могат да се случат за три дни.
Единадесета глава
Когато се събуди на следващата сутрин, Никол не можеше да по вярва на онова, което се бе случило през нощта. Бе прекалено хубаво, за да е вярно. Лежеше сама в спалнята. Слънцето грееше ярко през прозореца. Дочу възбудени гласове под прозореца и се усмихна. Надбягванията продължаваха и днес. Тя скочи от леглото, приготви набързо тоалета си и облече семпла рокля от муселин с цвят на карамел.
Трябваха и немного минути, за да намери пътя за навън, където бе сервирана закуската. Точно дояждаше бърканите си яйца, когато изведнъж долови, че всички около нея са замлъкнали. Секнаха и последните разговори. Тя се огледа стреснато, стана и впери, както всички останали, поглед към пристана.