Сърцето й спря. Уесли и Бианка идваха по пътеката насам. Бианка! Беше се чувствала спокойна и сигурна на това място, далеч от Бианка. Светът около нея се срина.
Бианка крачеше уверено към насъбралите се около масите гости Бе в рокля от сатен с цвят на ружи, избродирана по целия подгъв гирлянди от черни цветя. Широка дантела украсяваше деколтето и високата талия. Лъскавият атлаз покриваше едва наполовина едрия й бюст. Носеше слънчобран от същата коприна.
Докато наблюдаваше как се приближават, Никол изведнъж се запита защо присъстващите са така притихнали. За себе си знаеше, че е поразена от идването на Бланка, но защо то се бе отразило и на останалите, които изобщо не знаят коя е?! Тя погледна към хората и видя изумлението, изписано по всички лица.
— Бет! — чу тя да повтарят. — Господи, Бет!
— Уесли! — извика Елън през поляната. — Как ни изплаши! — Тя хукна срещу новодошлите. — Добре дошли! — каза тя и протегна ръка на дамата.
Никол все още не можеше да помръдне, въпреки че двамата нови гости дойдоха до съседната маса. Сега Уесли се отдалечи от Бианка, която точно си вземаше чиния. Жените бързо я наобиколиха.
— Здравей! — каза Уесли на Никол. — Как ти се струват нашите увеселения?
Когато Никол вдигна поглед към него, очите й бяха плувнали в сълзи.
«Защо? Защо я е довел? Дали не я мрази за нещо и иска да я раздели с Клей?…»
— Никол — каза Уесли и сложи ръка на рамото й. — Имай ми вяра! Моля те!
Тя намери сили само да кимне. Елън изникна зад Уес.
— Къде я намери? Как е възможна такава прилика! — И добави по-тахо: — Клей видя ли я?
Уесли се усмихна.
— Видя я. — Той подаде ръка на Никол. — Може ли да те придружа до пистата?
Тя мълчаливо го хвана под ръка.
— Какво знаеш за Бет? — попита Уесли, когато се отдалечиха от другите.
— Само това, че е претърпяла смъртна злополука заедно с брата на Клей — отвърна Никол. Тя изведнъж спря. — Бианка прилича на Бет, нали?
— За всекиго първоначално това е истински шок. Когато седи и си мълчи, тя е същинска Бет, не можеш да ги различиш! Но отвори ли си устата, от това впечатление не остава и следа.
— Значи Клей… — започна тя.
— Не зная. Не мога да говоря вместо него. Зная само, че в първия момент и аз помислих, че е Бет. А зная, че Клей… я е харесал заради приликата. Не би могло и да е другояче, защото тя… Защото в никакъв случай не бих казал, че е жена, която можеш да наречеш приятна. — Той се ухили. — Заради нея ние с Клей се посдърпахме, въпрос на мнение, нали разбираш. — Той поразмести долната си челюст, като че имаше да оправя нещо. — Аз просто реших, че ще му е от полза да ви види една до друга.
Никол разбра, че Уесли е искал да й помогне. Но нали самата тя бе наблюдавала с какви очи гледа Клей Бианка, как я боготвори… Не знаеше дали би имала сили да го види отново как гледа някоя жена с такива очи…
— Как минаха надбягванията вчера? Клей успя ли да надвие Травис? Надявам се, че е успял!
— Мисля, че излязоха наравно — засмя се Никол, зарадвана от това, че смениха темата. — Не ти ли се иска да чуеш за моите намерения да се сдобия с една нова червена наметка?
Нещо обичайно за тези домашни празненства във Вирджиния бе гостите да се грижат и обслужват сами — бюфетите бяха на тяхно разположение през целия ден, гъмжеше от слуги, готови да изпълнят всяко желание на гостите. Когато изсвири рог, за да оповести започването на предобедните надбягвания, дамите решиха, че няма за какво повече да ухажват Бианка, след като тя отказа поканата им да идат на надбягванията. Бианка нямаше сили да се отдели от бюфета. Онази проклета Маги направо бе отказала да готви за Бианка, след като Клей напусна плантацията.
— Вие сте онази дама Мейлисън, както разбрах.
Бианка вдигна поглед от чинията си, пълна със салата. Пред нея стоеше висок мъж, толкова тънък, че би могъл да бъде наречен направо кльощав. Поизносеният му замърсен фрак се бе свлякъл от раменете му. Лицето му бе обрасло с дълги, сплъстени косми, сплитащи се в тънка черна брадичка. Носът му бе голям, а устните толкова тънки, че не приличаха на човешка уста. Очите му — два черни въглена, светещи под бухналите вежди, бяха разположени толкова близо едно до друго, че човек имаше чувството, че вътрешните им ъгълчета едва не се застъпват.
Бианка направи гримаса и погледна встрани.