— И малко кокошки — обади се Айк. — Нали Ма каза, че иска и кокошки. А тя ви се пада трета братовчедка.
Бианка изсъска като змия:
— Не съм ви никаква роднина! Как се осмелявате да искате да се замогнете за моя сметка? Как дръзвате да говорите с мене за… разни животни?!
Мина известно време, преди Ейб да й отговори.
— Излиза, че не сте схванали правилно положението, госпожице Вирнат нос! Вие изобщо няма да получите и цент от парите на Клей! Пристигате от Англия и какво, той взел че вместо за вас се оженил за прислужницата ви! — Ейб се разкиска. — Това е най-хубавата история, която съм чувал от години насам. Вие само изчакайте да я разкажа на всичките гости…
— Не е така! — Очите на Бианка плувнаха в сълзи. — Клейтън ще се ожени за мене. Аз ще притежавам плантацията. Просто е необходимо малко време, това е всичко. Първо той трябва да анулира брака си с… моята прислужница.
Ейб и Айзък размениха развеселени погледи, едва сдържайки се да не прихнат.
— Ще го анулира, тъй ли? — изкриви лице Ейб. — Вчера като я държеше на коленете си и я хранеше в устата, хич не ми изглеждаше, че се кани да се развежда.
— И сигур я е завел да я анулира следобед в спалнята — престори се на наивен Айк. Беше във възрастта, когато започваш да забелязваш другия пол, чувстваш се едва ли не като откривател. Бе седял цял час под едно дърво, опитвайки си да си представя какво ли вършат горе Клей и малката хубава жена. — Ама защо като слезе долу, се беше ухилил до ушите?
«Проклета малка уличница! — помисли си Бианка. — Тази кучка си мисли, че може да й грабне плантацията, използвайки тялото си като стръв!.. — Бианка вдигна очи над салатата си и погледна към пътеката, водеща към пистата. — Щом приключи със закуската, ще иде да си по говори с Никол.» — Тя вирна брадичка и мина наперено покрай мъжете.
— Ще дойде ден, ще ви потрябват приятели — подвикна Ейб след нея. — Ние не се отказваме от семейството си толкова бързо като вас. Ама тогава цената ни ще скочи! Хайде, Айк, дай да вървим да приберем Па.
Мина цял час, докато Бианка най-сетне се запъти към пистата. Целият ден й се стори ужасно изморителен и изнервяш. Колко доволна би била, ако не трябваше да се бори повече, за да получи онова, което си е нейно! Един ден плантацията Армстронг ще й принадлежи и тогава вече ще може след хапване да си почива, в края на краищата правилното храносмилане е толкова важно нещо. Сега обаче трябваше да се мъкне по разни отвратителни забави, с тези шумни, недодялани хора. И всичкото това заради Никол!..
Съзря Никол в края на пистата, застанала до Елън Бейкъс. Елън надаваше окуражителни викове и подканяше конете, Никол стоеше мълчалива, лицето й изглеждаше угрижено. Тя непрекъснато поглеждаше към другия край на пистата, където стоеше Клей всред група мъже.
Бианка потупа с върха на чадъра си рамото на Никол.
— Ела тука! — заповяда тя, когато Никол стреснато се извърна.
С въздишка Никол се отдели от жените и застана до Бланка няколко крачки встрани от останалите.
— Какво търсиш тук всъщност? — издигна глас Бианка. — Мястото ти не е тук и ти го знаеш. Аз също го знам. След като отказваш да се съобразяваш с мене или с Клей, помисли поне за репутацията си! Чувам, че се държиш с Клей като последна уличница. Какво ще мислят хората, когато той се раздели с тебе и се ожени за мен? Ще се намери ли някой да те вземе, след като на всички е известно, че си се търкаляла с разни мъже?
Никол се взираше в едрата фигура пред себе си с невиждащи очи. Изпита ужас само като си представи, че някога може да дели леглото с друг мъж, а не с Клей.
— Защо не идем още сега двете при него? — предложи Бианка самоуверено. — Помниш, предполагам, как те пренебрегна, когато пристигнах от Англия?
Да, Никол помнеше. Тези няколко минути тогава бяха жигосали самото й сърце.
— Някой ден ще разбереш, че един мъж трябва да уважава жената, за да може да я обикне. Щом се държиш като пачавра, като такава и ще те третират.
— Никол! — разнесе се гласът на Елън зад тях. — Какво ти е? Да не ти е лошо? Лицето ти е много променено…
— Мисля, че попрекалих със стоенето на слънце.
Елън се усмихна:
— Да не е някое малко слънчице в корема ти?
Никол несъзнателно сложи ръка на корема си. Колко би искала да е така!
— По-вероятно е да е преяла — каза Бианка. — Не можеш да се натъпчеш и след това да застанеш на слънце. Аз си мисля, че ще е по-добре сега да вляза вътре. А ти ще ме придружиш, Никол!