— Да, направете го! — подкрепи я и Елън.
Последното нещо, за което Никол копнееше, бе компанията на Бианка, но видя с крайчеца на окото си, че Клей и неговата компания се отправят към тях. Не би могла да гледа отново как очите на Клей ще просияят при вида на любимата му.
В дома на Елън имаше най-малко три огромни салона и навсякъде беше претъпкано е хора. Внезапно рукналият студен дъжд бе прогонил гостите на сухо. Всички камини бяха запалени — трябваше да се нагреят огромните каменни блокове, за да започнат да топлят.
Клей седеше в един кожен люлеещ се стол, отпиваше бира от чашата си и наблюдаваше близнаците, които се опитваха да пукат пуканки над огъня. Бе се качил преди няколко минути, но намери Никол заспала на един стол. Притесняваше се за нея, самият той се бе уморил да слуша цяла сутрин как новата дама поразително прилича на Бет, същинска Бет…
— Не желаете ли да седнете? — чу той добре познат глас. Озърна се и видя Уесли, застанал прав до едно кресло. Дамата, с която разговаряше, бе обърната е гръб към Клей, но той веднага я позна по роклята — Бианка! До този момент Клей я бе избягвал. Първо искаше да поговори с Никол, да я успокои и, най-вече, да предотврати някакъв сблъсък.
Клей понечи да се надигне от креслото си, но Уес го стрелна предупредително с очи. Клей само сви рамене и се излегна отново. Може би Уес иска да остане насаме е нея.
— Сигурно е било голям удар за вас! — Уесли говореше толкова високо, че Клей чуваше всяка думичка.
— Не разбирам какво имате предвид? — отвърна кокетно Бианка.
— Признайте си! Клейтън ми разказа цялата история. Ето, предприемате толкова дълго пътуване от Англия дотук, очаквате да се венчаете с Клей, а при пристигането си установявате, че той е вече женен за друга жена и дори живее с нея най-официално.
— Да, вие ме разбирате — каза Бианка с благодарност. — А като че ли всички други са против мене, не разбирам защо! Би трябвало всъщност да се обявят против тази ужасна жена. Аз съм тази, към която са се отнесли несправедливо.
— Кажете ми, Бианка, защо държите да се омъжите за Клей?
Мълчание.
— Междувременно доста мислих по този въпрос — продължи Уесли. — Чудя се, дали не можем да си помогнем взаимно. Знаете, естествено, че Клей е заможен човек. — Той се усмихна леко, когато Бианка закима бързо-бързо. — През последните години моята плантация не върви както трябва… Когато станете господарка на Ейръндел хол, бихте ли могли да ми помогнете?
— Но как?
— Бихте могли отвреме-навреме да пускате в моите земи по някое и друго говедо или пък да поизчезне някой и друг бушел пшеница… Клей няма да забележи.
— Не зная…
— Но вие ще бъдете негова съпруга! Половината от плантацията ще ви принадлежи по право.
Бианка се усмихна:
— Естествено. Но ще можете ли вие пък да ми направите услуга, като ме отървете от жена му? В началото бях сигурна, че ще стана негова жена, но в последно време вече нищо не ми се струва сигурно.
— Разбира се, че ще станете негова жена. Помогнете ли ми вие, ще ви помогна и аз.
— Ще ви помогна. Но как да се отървем от тази ужасна Никол? Увесила се е на врата му и той, като същински глупак, примира от радост, като гледа маниерите й на последна уличница!
— Мисля, че това е достатъчно! — каза Клей грубо и се намери надвесен над Бианка. Тя се обърна и се хвана за шията си.
— О, Клей! Как ме изплаши! Нямах представа, че си наблизо.
Клей изобщо не и обърна внимание и изгледа Уесли с присвити очи:
— Наистина не беше необходимо. Естествено, че ми трябваше малко време, за да разбера какво имаше предвид. Тя не е Бет.
— Не — каза Уесли спокойно — не е Бет. — Той стана и очите му се преместиха от Клей към Бианка. — Предполагам, че имате да си кажете нещо вие двамата.
Клей кимна и му протегна ръка.
— Страшно съм ти задължен.
Уесли се ухили и раздруса ръката му.
— Не съм забравил крошето, дето ми заби. Но нека аз да определя кога ще ти го върна.
— Ама ще трябва да доведеш и батко си Травис — засмя се Клей. Уесли само изсумтя и ги остави сами.
Бианка се досети, че Клей е чул целия разговор. Уесли явно бе предизвикал нарочно този тъп разговор, за да я чуе Клей.
— Как си позволяваш да ме подслушваш — започна тя.
— Моля те, Бианка! Думите ти не ми казаха нищо, което вече да не зная. Кажи ми, защо пристигна в Америка? — Той не изчака тя да отговори. — Мислех, че те обичам, помолих те да се омъжиш за мене… Твоят образ ме преследваше дълго, безкрайно дълго, като призрак, но сега зная, че никога не съм те обичал, че дори никога не съм те познавал.