— Какво искаш да кажеш, Клейтън! Аз държа писма, в които ми пишеш, че ще се ожениш за мене. Ти знаеш ли, че е наказуемо да нарушиш брачно обещание?
Клей я изгледа смаян.
— Моля те, Бианка! Как можеш да ме обвиняваш в нарушение на брачно обещание, след като съм вече женен?! Няма да се намери съд в света, който да поиска от мене да напусна съпругата си, за да се оженя за друга!
— Ще го направят, след като им изложа при какви условия е сключен този абсурден брак.
Мускулите по челюстите на Клей станаха на възелчета.
— Но какво искаш от мен, Бианка? Пари? Аз безспорно ще те обезщетя за времето, изгубено тука. Наши си вече доста скъпи дрехи…
Бианка една сдържаше сълзите си. Как може този недодялан тип, този колониален простак да проумее какво иска тя?! В Англия за нея нямаше място всред хората от благородно потекло като нейното семейство, защото и липсваха средства. Дори тези, с които можеше да си позволи да общува според финансовите възможности на баща си, вече й се присмиваха, че е склонила да се омъжи за един от ония диви американци… Подмятаха, че не е могла да си намери друг мъж. Тя напразно се бе опитвала да подхвърли тук-там колко много предложения за женитба получава. Не беше вярно, разбира се…
А той я пита какво иска!
Иска онова, което някога е притежавало семейството й — сигурност, обществено положение, платени сметки, увереност, че си желана, че имат нужда от тебе…
— Искам плантацията Армстронг — каза тя спокойно.
Клей се облегна назад в креслото.
— Надали би могла да изразиш по-скромно желание. Но аз не мога, или по-точно не желая да ти я дам. Разбери ме, скъпа Бианка, сърцето ми тегли към Никол и аз искам тя да остане моя съпруга.
— Не е възможно! Заради тебе съм дошла от Англия. Защото си обещал. Защото ти…
Клей вдигна вежда.
— Съжалявам, мила, но ти ще се върнеш обратно в Англия. Разбира се, при възможно най-луксозни условия. Ще се опитам да заплатя за отнетото време и за… престъпеното обещание за брак. Това е всичко, което мога да направя.
Сега вече Бианка побесня.
— Ти какво си въобразяваш всъщност? Кой си ти? Един невъзможен селски грубиян! Ти да не повярва, че идвам заради тебе? Дойдох тук само защото разбрах, че си богат. И не си представяй, че можеш да ме захвърлиш като някакъв пакет. В Англия като опозорена жена аз няма да се върна!
Клей стана. Той вече не сдържаше нервите си.
— Съвършено безразлично ми е какво ще правиш. Едно е сигурно: ще се върнеш колкото се може по-скоро в Англия, ако трябва и на ръце ще те занеса до трюма. — Той се завъртя на пети и бързо напусна стаята. Имаше чувството, че ако остане и секунда още, сигурно ще я удари.
Бианка кипеше. Не ще позволи на този противен тип да я зареже! Какво си въобразява той?! Ще настоява като луд да се омъжи за него, а след това ще я изкомандва да си върви, като че ли е слугиня. Никол! Никол е слугинята, с която би могъл да си позволява такива обноски. А ето че той хвърля нея, Бианка, зад борда заради такава долна пасмина!..
Тя сви юмруци. Не ще допусне да я отстрани. Един от нейните прадеди е бил близък с племенника на английския крал! Ще гони нея, човек с нейното положение, човек с власт и връзки…
«Семейство… — помисли си тя. — Не казаха ли тия хора сутринта, че са от нейното семейство?» Ами да! Те ще й помогнат. Те ще й осигурят плантацията. Да видим тогава кой ще й се надсмива…
Клей стоеше под навеса на една от многобройните веранди в дома на Елън. Студеният дъжд плющеше около него и го изолираше като завеса от околния свят. Той извади пура от джоба си, запали я и вдъхна дълбоко. През последните дни бе имал достатъчно време да се проклина за глупостта си, ала днес вече само съжаления и проклятия не бяха достатъчни.
Онова, което направи Уес, като му показа какво представлява Бианка всъщност, бе истинско откровение. През цялото това време съзнанието му е било замъглено от мисълта за една втора Бет.
Той приседна на перилата на верандата, опрял дългия си крак на пода. Дъждът започна да намалява. През дърветата вече просветваха лъчите на слънцето.
«Никол е знаела много добре какво представлява Бианка! — помисли си изведнъж той. — Но Никол винаги се бе отнасяла коректно, никога не бе казала лоша дума за нея. Нито пък бе позволила да се стигне до разправии…»
Той се усмихна и хвърли остатъка от пурата си в мократа трева. Дъждът още капеше от покрива, но водните пръски в тревата вече блестяха на слънцето. Клей вдигна очи към прозореца на стаята, в която Никол спеше. Впрочем, дали наистина беше заспала? И колко тежко ли й се е отразила появата на Бианка тук, на забавата?