Клей преглътна и помълча малко, преди да продължи с променен Глас:
— На следващия ден дойде вестта за Джеймс и Бет. Елън и Хорас бяха изпратили човек да ме намери в Англия…
— Толкова много боли… — каза Никол, мислейки за себе си.
— Бях като зашеметен. Не можех да повярвам, че е истина. Ала този човек бил свидетел как са ги извадили от реката. Единствената ми мисъл бе, че ме чака празна къща… Родителите ми бяха мъртви. Сега бях изгубил Джеймс и Бет. По едно време дори ми мина мисълта да остана в Англия и да помоля Хорас да продаде плантацията…
— Но беше видял Бианка.
— Да, Бианка. Започнах да се залъгвам, че не съм загубил Бет, че това е добро знамение, да получа вестта за смъртта им точно когато бог ми е изпратил жена, абсолютно същата като Бет. Поне тогава така смятах, че Бианка е същинска Бет. Достатъчно бе само да я погледна, за да си втълпя, че Бет не е умряла. Помолих Бианка да стане моя жена. Исках веднага да тръгне с мене за Вирджиния, за да не се налага да вляза в пустия ни дом. Но тя поиска време да си помисли Не можех да чакам, знаех, че трябва час по-скоро да се върна вкъщи Само благодарение на надеждата, че Бианка скоро ще ме последва можах да понеса живота в плантацията. Надявах се, че работата ще ми помогне да забравя…
— Нищо не помага. Не се забравя.
Той я целуна по челото.
— Работех за двама, дори може би и за трима. Нищо не можа да притъпи болката ми. Гледах да бъда колкото се може по-дълго време извън къщата. Зейналата пустота в дома ми бе непоносима! Съседите ми се опитваха да помагат, дори се заеха да ми търсят съпруга, но само мисълта да променя нещо в този дом, в дома на Бет, беше непоносима.
— Да, ти си искал само Джеймс и Бет.
— Представях си всеки ден как Бет седи до мене. Някак си се примирих със смъртта на Джеймс, но мисълта за Бианка не ме напускаше. Уверен бях, че тя ще ми замести Бет.
— И така реши да я отвлечеш и да я доведеш в Америка.
— Именно. Беше отчаяна, безумна постъпка, но аз наистина бях отчаян, страхувах се, че полудявам.
Никол потърка бузата си до гърдите му.
— Не ми е чудно защо бе толкова ядосан като откри, че си женен за мене, а не за Бианка. Очаквал си една представителна блондинка, а получи…
— Едно малко бижу с бленувани устни — каза той засмян. — Да ме беше застреляла, заслужавах си го! Бях страшно несправедлив към тебе.
— Но ти си очаквал Бианка! — опита се Никол да го защити от самия него и го погледна в очите.
— И слава богу, че не я получих! Като последен глупак си мислех, че един човек може да замени друг!
Изведнъж по тялото й плъзнаха горещи тръпки. И тя събра кураж:
— Обичаш ли още Бианка?
— Никога не съм я обичал. Виждах само приликата й с Бет. Дори когато пристигна тук, не исках да слушам какво ми говори, гласът й ми пречеше да виждам в нея Бет. Но дори и в това състояние на хипноза долавях, че нещо не е както трябва. Бях си представял, че дойде ли веднъж Бианка в къщата ми, всичко ще бъде наред, домът ми отново ще бъде дом… Както когато Бет беше жива.
— Не стана така, нали? — Никол дори не се опита да скрие надеждата в гласа си.
— Не стана. И затова трябва да бъда благодарен на тебе. Въпреки че се стараех да не слушам какво ми говори Бианка, някъде в мозъка ми тлееше вече съмнението. Знаех само, че вечер не ми се прибира вкъщи, че започнах да работя още по-трескаво, отколкото преди. А виждаш ли, ти като беше вкъщи, прибираше ми се… А после все си намирах работа в онази част на плантацията, която беше най-близо до мелницата.
Никол се усмихна и целуна гърдите му през ризата. Това бяха най-хубавите думи, които бе чувала.
— Та трябваше да се появи Уес и да ми вкара ума в главата. Още първия път, като видя Бианка, пролича колко разочарован беше. Фактически у него намерих потвърждение на моето решение.
— Той не хареса Бианка, така ли?
Клейтън се разсмя н пак целуна нослето й.
— «Не хареса» е много меко казано. Когато ми заяви, че я смята за една суетна, нахална лицемерка, направо го свалих с един удар. След това не можах място да си намеря, чувствах се ужасно. Да се стигне дотам, че да ударя приятеля си! Но може би ме болеше повече от това, че чух самата истина. Избягах от къщи и два дни не се върнах. Исках да премисля много нещо. Трябваше ми време, но вече започнах да разбирам каква каша съм забъркал. Нямах изход. Трябваше да погледна истината в очите и да призная, че Бет е мъртва. Бях се опитал да я върна в живота чрез Бианка, но не се получи. Ако желаех да направя нещо за Бет, трябваше да направя нещо за близнаците, защото само те бяха останали от нея. Да им намеря добра майка… А не някоя, която да ми бутне Алекс във водата, само защото е скъсал роклята й.