— Когато един мъж е влюбен, могат да му се простят някои неща.
Тя излезе от каютата и се изкачи по тясната стълба към главната палуба. Усети лекият бриз да роши косата й и се усмихна. Когато стигна на палубата, долови погледите на мъжете, вторачили се в нея, и инстинктивно загърна по-плътно шала си. Тънката ленена рокля прилепваше от вятъра към тялото й и тя имаше чувството, че се е изправила гола пред всичките тези мъже.
— Какво има, малка госпожице? — попита един от матросите, докато търкаляше поглед по тялото й.
Никол събра сили, за да не отстъпи назад към стълбата и чак тогава отговори:
— Бих искала да говоря с капитана.
— Сигурен съм, че и той много би искал същото.
Никол загърби смеховете на мъжете наоколо и тръгна след моряка към една врата в предната част на кораба. Морякът почука кратко с юмрук. Отвътре някой изрева да влизат, морякът отвори вратата, бутна Никол през прага и бързо затвори вратата зад гърба й.
След като очите й свикнаха с полумрака, Никол видя, че помещението е двойно по-голямо от каютата, в която бяха настанени двете с Джени. На едната стена имаше дори голям илюминатор, но стъклото бе толкова мръсно, че слънцето едва проникваше. Под него имаше неоправено легло, а в средата на каютата бе поставено голямо, тежко писалище, чиито крака бяха завинтени към пода. Цялото бюро бе отрупано с навити на рула морски карти и шаблони.
По пода бързо претича плъх и Никол се хвана за гърлото, за да задуши писъка си. Един груб хохот проследи погледа й — той дойде от тъмния ъгъл, в който седеше мъж с тъмна, покарала брада. Дрехите му бяха измачкани, ръката му стискаше бутилка ром.
— Казано ни беше, че сте страхотна дама. Ще трябва да свикнете час по-скоро с плъховете на този кораб, и с двукраките, и с четирикраките.
— Вие ли сте капитана? — Тя пристъпи към него.
— Същият. Щом като викате на тази пощенска лодчица кораб, значи мога да бъда и капитан.
— Мога ли да седна? Искам да поговоря с вас.
Той посочи с бутилката към един стол.
Никол разказа кратко и ясно своята история. Когато свърши, капитанът остана потънал в мълчание.
— Кога смятате, че ще можем да пристигнем обратно в Англия?
— В Англия обратно няма да се върна.
— Но как ще мога да се прибера? Навярно не сте ме разбрали. Станало е ужасно недоразумение. Господин Армстронг…
— Виж какво, момиче! — прекъсна я той. — Това, което зная е, че Клейтън Армстронг ме е наел да отвлека една дама и да му я доставя в Америка. — Той я наблюдаваше с присвити очи. — Като ви гледам сега по-отблизо, хич не ми приличате на дамата, която той ми описа.
— Разбира се, че не приличам. Аз не съм неговата годеница.
Той отхвърли възраженията й с едно движение на ръката и отпи голяма глътка от бутилката.
— Това мене не ме засяга! Той каза, че за венчавката може да ми е създадете трудности, но аз съм длъжен да сключа този брак.
Никол скочи:
— Брак?! И дума да не става! — Тя започна гневно, но се овладя и продължи по-кротко: — Мистър Армстронг е влюбен в Бианка Мейлисън и иска да се ожени за нея. А аз съм Никол Куртален. Никога не сьм виждала господин Армстронг.
— Сега го казвате! Защо не сте казали това веднага на моите хора? Защо правите това разкритие едва сега?
— Мислех, че те ще ме освободят, щом разберат коя съм всъщност, но ми се щеше да бъдем достатъчно далеч от Бианка, за да съм сигурна, че няма никаква заплаха за нея…
— Тази Бианка да не е онази дебелана, дето ви е посочила на момчетата?
— Тя наистина ме посочи… Така е. Но е знаела, че нищо не може да ми се случи.
— Така значи, знаела е, така ли? И очаквате от мен да повярвам, че сте си държали устата затворена, само за да пощадите една повлекана, дето ви оставя като нищо в ръцете на цяла банда?! Виж, това вече не го вярвам. Не ме правете на глупак!
Никол не намери какво да отговори.
— Махайте се! Изчезвайте обратно в каютата си, докато поразмисля сега върху тая беля! И като минете край моя човек, който ви доведе тука, кажете му, че искам да говоря с него.
Когато първият помощник пристигна в каютата, капитанът започна направо:
— Сигурно вече си разбрал, зная, че повечето време висиш и подслушваш пред чуждите врати.
Помощникът се ухили и се настани на един стол. Толкова години вече са заедно двамата, капитанът знае не по-зле от него колко е полезно да поназнайваш предварително какво става…
— Е, какво мислиш да правим? Армстронг каза, че ще накара да ни хвърлят в затвора заради онзи тютюн, дето изчезна лани, ако не му докараме жената.
Капитанът отпи от рома.
— Жената. Щом това иска, точно това и ще си получи. — Помощникът го изгледа лукаво: