Клей се извърна с гръб към тях. Не можеше да овладее гнева си.
Ядосваше се на себе си, задето я беше изпуснал от очи дори за минута. Ядосваше се на нея, че пак го е оставила, един господ знае какво пак й е хрумнало!.. Но най-силно го вбесяваше собствената му безпомощност. Възможно е тя да е и на десетина крачки, и на петдесет мили от тук, а той просто представа нямаше откъде да започне е издирването.
Никой не обърна внимание на Бианка, която си седеше настрани и се усмихваше е неизменната пълна чиния в ръка. Бе направила каквото трябва, сега може да се прибере доволна. Защото й дойде до гуша хората току да подпитват коя е и защо живее в дома на Клейтън Армстронг…
Отначало кучетата се объркаха от следите на толкова много хора. Мятаха се така, сякаш навсякъде надушваха следите на Никол — напълно възможно беше да е именно така.
Докато Хорас направляваше кучетата, Клей се зае да разпитва хората. Разговаряше с всеки мъж, е всяка жена, с всяко дете в огромната плантация. Но резултатът оставаше все същия — никой не можеше да си спомни да я е виждал тази сутрин. Един прислужник притича услужливо и каза, че й е сервирал бъркани яйца, но не си спомняше да я е видял след това.
Когато се стъмни, мъжете взеха запалени факли — едни продължиха да претърсват гората, четирима тръгнаха със собствените си лодки нагоре и надолу по реката, викайки, непрекъснато името на Никол. Прегледаха и отсрещния бряг, никаква следа от нея.
Когато настъпи утрото, мъжете започнаха да се връщат един по един. Отбягваха изгарящия поглед на Клей.
— Клей! Клей!..
Той вдигна рязко глава. Към него задъхано тичаше с вдигнат поли и килнато на една странна боне Ейми Евънс.
— Жена ти я нямало? Така ли?
— Знаеш ли нещо за нея? — погледна я уплашено Клей. Очите им бяха хлътнали, лицето му тъмнееше от наболата брада.
Ейми притисна ръка към гърдите си. Не можеше да си поеме да от тичането.
Снощи дойде у нас някакъв мъж и пита дали сме виждали жена ти. Бен и аз казахме, че не сме. Но тази сутрин на закуска Дебора най-голямата ми, каза, че видяла Никол с Ейбрахам Саймънс на кея.
— Кога? — попита Клей и хвана дребничката закръглена жена за рамото.
Вчера сутрин. Изпратила бях Дебора до лодката, че си бях оставила там шала, нещо ми се видя студено… Та казва, че видяла как Ейб държал Никол за ръка и я водел надолу към реката. Дебора много мрази този човек, затова не се приближила към тях, промъкнала се само до лодката, взела шала и дори не се обърнала да го погледне.
— Видяла ли е Дебора Никол да се качва на шалупата на Саймънс?
— Не, не е. Нали знаеш, че не се вижда от кипарисите. Дебора бързала за надбягванията… Дори не й направило впечатление, ама днес на закуска се сети, като ни чу да говорим с Бен, че жената изчезнала.
Клей гледаше вторачено жената. Ако Никол се е качила на лодката, значи е все още жива… Не се е удавила… Слава богу! А може да има десетки причини да тръгне с Ейб Саймънс. Достатъчно е само да й каже някой, че трябва да се помогне някъде, и като нищо ще тръгне веднага с него…
Ръцете на Клей се впиха в яките рамене на Ейми. Той се наведе и я целуна звучно по устата.
— Благодаря ти! — въздъхна той и очите му просветнаха.
— Няма защо, Клей! — отвърна Ейми засмяна.
Клейтън я пусна и се обърна — приятелите и съседите стояха безмълвни зад гърба му. През тази нощ никой не бе мигнал.
— Давай да вървим! — каза Травис и тупна Клей по рамото. — Сигурно жената на Илайа пак чака бебе и Ейб е извикал първата срещната жена.
Клей и Травис размениха погледи. И двамата не вярваха, че е така. Илайа беше побъркан човек и съвсем не беше безобиден. А Ейб бе озлобен, вечно сърдит млад човек, който често изливаше злобата и завистта си върху богатството на съседите.
Клей вече тръгваше, когато някой докосна ръката му — зад него стоеше Джени. Подаде му кошница с храна.
— Вземи това — каза тя необичайно тихо. За първи път, откакто я знаеше, бузите й не бяха румени, лицето й беше свито от мъка.
Клей пое кошницата и стисна ръката й с благодарност. Погледна Травис и Уес, застанали един до друг. Само кимна и тримата поеха към шалупата на Клей. Уесли изтърча най-напред до тяхната лодка, а когато се присъедини към Клей и брат си, носеше два пистолета, втъкнати в пояса му. Мъжете освободиха мълчаливо лодката и се насочиха към фермата на Саймънс.
През целия ден Никол се люшкаше между съня и безсъзнанието. Когато дойде на себе си, видя над главата си дървета, които хвърляха върху нея странни шарки от сенки и слънчеви петна. Айзък я бе сложил да легне върху стари чували и някакви парцали. Бавното плъзгане на лодката и тъпата болка в челюстта й я замайваха и тя забравяше за въжетата около глезените и китките, и за кърпата, която момчето бе вързало на устата й.