Ейб не отпускаше косата й. С другата си ръка той погали рамото й и спусна ръка надолу към талията, като само с палец натисна силно гърдата й.
— За откуп не говорим. Няма да ти падне цената, като те оправя. Докато си жива, ще си те оправям…
— Какво искате да кажете? — Никол реши да печели време, като започне разговор.
— Остави сега това! Нямам желание да дрънкаме. — Ръката му се спусна към закръгленото й задниче. — Не е лоша роклята, ама ми пречи. Свали я.
— Не — каза тя тихо.
Той дръпна бавно косата й. Никол имаше чувството, че ще й строши врата.
Очите й се напълниха със сълзи от болка. Не, няма да се съблече! Няма да му позволи да се отнася с нея като с проститутка! Ейб я пусна рязко и се разсмя.
— Ти си най-високомерната коза, която съм срещал! — Той отиде до врата и вдигна от пода въжетата, които Айзък бе захвърлил. — Като не щеш сама, ще трябва да ти се помогне… Досега не съм виждал гола жена, знаеш ли?
— Не — прошепна Никол, отдръпна се от него и се опита да се задържи о стената.
Ейб се нахвърли усмихнат върху нея, пръстите му се забиха в раменете й. Принуди я да коленичи. Никол падна напред и впи зъби в мускула точно над коляното, му. В следващия миг тя побягна към вратата.
— Проклета кучка! — изфуча той. — Ще ми платиш за това!
Той се присегна и я хвана за крака. Бързо омота стегнато въжето около нейния глезен. Тя се опита да го ритне с другия си крак, но той избегна удара без всякакво усилие. Хвана ръцете й и ги завърза с другото въже. На стената бе зациментирана желязна кука — явно за окачване на убития дивеч. Той изправи Никол на крака и прекара въжето горе през куката така, че тя трябваше да стои почти на пръсти.
Никол изохка от болка — имаше чувството, че ръцете й ще се изкълчат. Ейб прекара въжето от глезена й през другата кука. Беше безпомощна, прикована към стената.
Мъжът се хилеше, доволен от работата си.
— Виждаш ли, че вече не си толкова високомерна — каза той, като продължаваше да търка мястото, където го беше ухапала. Извади от джоба си дълъг нож.
Очите на Никол се разшириха от ужас.
— И почваш май да изпитваш полагащото се на един мъж уважение. На Па поне това трябва да му се признае, знае как да се отнася с жените. Като та гледах онези жени вчера у Бейкъсови, направо ми призля от тях! Мъжете им ги оставили да грачат като гъски, та отгоре на това и пари им дават да залагат на надбягванията. Като ги гледаш, ще помислиш, че те са мъжете в семейството. А ги има и такива, дето си мислят, че са по-умни от мъжете си. Питам миналото лято едно от тия момичета ще се омъжи ли за мене, а тя само ми се изсмя. Аз й оказвам тази чест, а тя… И тя като тебе. И ти си една от тях. Хубава си, богаташка, и добър ден няма да благоволиш да ми кажеш, ако река да те поздравя.
Болката в ръцете й беше толкова силна, че тя просто не можеш да мисли. Причерняваше й. До съзнанието й достигаха само откъслечни фрази. Възможно е да го е засегнала с нещо… Изобщо не е разбрала, не го е направила нарочно…
— Моля ви се! Пуснете ме! — прошепна тя. — Клей ще ви даде всичко, което искате.
— Клей! — провикна се той подигравателно. — Да го видя как може да ми даде това, което искам! Може ли да ме отърве завинаги от моя шантав баща? Може ли да накара една свястна жена да се омъжи за мене? Не, не може! Може обаче да ми отстъпи жена си за няколко часа удоволствие.
Той се приближи и вдигна ножа. Очите му пускаха искри. Подпъхна най-напред острието под първото копче на корсажа й. Никол престана да диша, когато студената стомана се допря до кожата и Копчето отскочи и се удари в отсрещната стена. Мъжът сряза едно след друго всички копчета, а след това и копринения пластрон, който придържаше роклята на гърдите й. Посегна и пъхна ръка под виненото кадифе. Замачка ожесточено дясната й гръд през тънката риза.
— Хубава си. Много си хубава — шептеше той. С лице на безумен той сряза внимателно ризата с ножа. Гърдите й изскочиха пред очите му. Никол стисна клепачи. Сълзите бликаха през миглите й.
Ейб отметна глава назад, за да й се порадва.
— Сега вече наистина не приличаш на дама. Сега си като ония жени от Бостън. Те не ми се надуваха. Молеха ми се дори пак да ида — Той престана да се хили. — Я да видим сега и останалото!
Той пъхна ножа под шева на дългата пола и разцепи кадифе бавно чак до подгъва. То се смъкна настрани и се видя прозрачна риза.
— Дантели — промълви Ейб, като вдигна фустата, обточена е дантела. — Ма толкова много искаше да има истинска дантела, та да си направи яка на празничната рокля. А ти си накачила дантели по долните си дрехи! — С бързо, рязко движение той смъкна ризата от тялото й.