Гледаше жадно голото й тяло, закръглените хълбоци, тънката талия и гърдите, изпъкнали дръзко под изпънатите й нагоре ръце. Той протегна ръка към голото й бедро.
— Ето значи как изглеждали дамите под кадифетата и коприните си. Не е чудно, дето Клей, Травис и останалите толкова ги глезотят!
— Ейб? Вътре ли си? — Гласът на Айзък. Тревожен. — Едното от греблата се строши и…
Момчето остана вцепенено на вратата. Призля му, като видя какво става. Никол вързана на стената, с извити нагоре ръце… Тялото на Ейб я закриваше, но момчето видя разкъсаните й дрехи по земята. Младото му лице стана тъмночервено от възмущение и гняв.
— Обеща, че нищо няма да й направиш! Ти ми обеща… — Говореше през стиснати зъби. — Аз ти повярвах!
Ейб се извърна към брат си ядно:
— Но ти казах и друго аз на тебе. Казах ти да гребеш чак до шалупата. Заповядах ти и очаквах да се подчиниш! Ти не разбра ли, че ти заповядах? — Той държеше острия нож насочен към Айзък.
— За да я нападнеш, нали? Нали затова ме изпрати, да не ти преча. И с нея искаш да мърсуваш като с малкото момиче на Самюълс. Родителите й нали затова я разкараха, щото я беше страх да заспи, за да не я нападнеш? Тя не каза кой е бил при нея, ама аз знаех, че ти си се гаврил с нея…
— Е и какво? — погледна го Ейб. — Говориш, като че е била дете. Нали беше сгодена за едно от момчетата на Петерсън? Като се е въргаляла с него, защо да не е и с мене?
— С тебе! — изфуча Айзък. — Тебе никоя не те иска. Ти търсиш само да ги насилиш… — Айзък грабна кофата до краката си и я хвърли към главата на Ейб. — Веднага я пусни!
Ейб избягна ловко кофата и се засмя злобно:
— А да си спомняш какво ти се случи последния път, когато се държа дръзко с мене? — Той премести ножа в лявата си ръка.
Айзък погледна към Никол, докато Ейб тръгна приведен към него. Безпомощното състояние на момичето не го възбуждаше, напротив, извикваше у него само отвращение към брат му.
— Последния път бях само на дванайсет — каза Айк тихо.
— О, да не се мислиш за мъж? — подразни го Ейб.
— Точно така! — Айзък скочи върху Ейб толкова бързо, че той дори не можа да предугади движението му. Бе свикнал да има пред себе си едно послушно дете, Забравил бе, че на тази възраст децата се превръщат в мъже…
Когато юмрукът на брат му го улучи в лицето, Ейб бе толкова изумен, че политна назад и се удари в каменния зид. Задъхан, той се изправи на крака. Сега вече бе не по-малко ядосан от Айзък. Заслепен от ярост, вече не съзнаваше, че срещу него е братчето му.
— Пази се! — изпищя Никол, когато Ейб замахна с ножа. Острието се заби в бедрото на момчето. Ейб измъкна ножа и удари повторно, като този път разряза дълбоко мускула.
Айзък зави от болка. От раната бликна кръв. Той хвана китката на Ейб и изви ръката му така, че Ейб клекна и изтърва ножа. Опита да се изтръгне от ръката на Айзък, но изведнъж усети как ножът се заби в плещите му.
Ейбрахам скочи, олюля се и потърси опора в стената до вратата стиснал в ръка ранената си страна. Измежду пръстите му струени кръв.
— Искаш я за себе си — процеди през зъби той. — Хайде, имаш я! Той бързо се провря навън и хласна силно вратата след себе си.
Никол и Айзък чуха как бутна резето.
Айзък закуца към вратата и направи немощен опит да я блъсне е тялото си. От крака му продължаваше да блика кръв — виждаше се, че губи сили.
— Айзък! — изкрещя Никол ужасена, гледайки как се подпира на вратата със затворени очи. — Айзък! Отрежи въжетата, ще ти помогна! Айк!..
Той явно вече не я чуваше. Пред очите му бе паднала червена мъгла. Люшна се към нея, вдигна ръка и се хвана за въжето, на кое то бяха окачени ръцете й.
— Отрежи го, Айзък! Режи! — подкани го тя, като видя, че той сякаш забрави къде е и какво трябва да направи.
Момчето събра последни сили и започна да търка с ножа като е трион. Слава богу, въжето бе прогнило. Когато падна от китките й, Айзък се строполи безжизнен на мръсния под. Никол развърза е трескави пръсти краката си. Кървавият нож на Ейбрахам лежеше на пода. Тя го взе, разряза ризата си, накъса батистата на ивици и се спусна към Айзък — сряза панталона му, за да открие раната. Беше ужасяващо дълбока, кръвта просто извираше. Никол бързо омота стегнато крака с платното, за да спре кръвта. Айзък бе сякаш в шок — нито помръдваше, нито казваше нещо. Като свърши с крака, Никол му подаде вода, но той не пое нито капка.
Тя изведнъж усети, че е на края на силите си. Седна на пода, облегна се на зида и притегли главата на Айзък на скута си. Това докосване сякаш поуспокои момчето. Тя леко поприглади тъмните коси на челото му, след това облегна глава на студения камък…