Уесли тръгна след Клей и брат си. Спря се стреснато, когато нещо го удари силно по гърба — шепа камъчета.
— Ей! Тука съм!
Уесли погледна в храсталаците до брега и едва различи някаква малка фигурка всред листата. Той се приближи към храста и от него се измуши едно малко момиченце — хубаво, с големи зелени очи. Въпреки че беше по-чистичка от останалите деца в двора на Саймънс, носеше само тънка изпокъсана памучна рокля.
— С мене ли искаш да говориш?
Детето го гледаше като че ли вижда някакво чудо.
— Ти си едни от онези хора, богатите, дето живеят в големите къщи край реката, нали?
Уесли бе сигурен поне в това, че в сравнение с това дете е богаташ, и затова кимна.
Момичето се огледа страхливо, за да се увери, че не ги вижда някой.
— Аз зная… за Ейб — каза то.
Уес моментално коленичи до него.
— Какво знаеш? — попита той.
— Моята Ма има братовчедка, ама братовчедка, дето е истинска дама… Не ти се вярва, нали? Ама тази братовчедка вече е пристигнала във Вирджиния и Ейб каза, че щяла да ни дава пари. Ейб, Па и Айк отидоха на някаква забава, ама на истинска! — Малката се задъха от вълнение. — Аз на забава никога не съм била.
— И какво каза още Ейб? — попита Уес нетърпеливо.
— Той си дойде и чух като каза на Айзък, че щели да отвлекат една дама и да я скрият… А братовчедката на Ма щяла да им даде няколко крави, от ония хубавите на мистър Армстронг.
— От кравите на Клей? — ококори се Уес. — И къде са завели тази дама? Коя е братовчедката на майка ти?
— Не знам… не помня името. Но Ейб каза, че тя е господарката на онази къща. Щото малката дама, другата де, била измамница, тя искала да ограби всичко…
«Бианка!» — Уесли почувства, че му се зави свят. От самото начало подозираше, че тя има пръст в тази работа, ето че излезе точно така! Той погледна момиченцето и му се усмихна:
— Ако беше по-голямка, миличка, щях да те целуна! Ето, дръж! — И той извади от джоба си златна монета от двадесет долара. — Това ми е дала моята майка. Сега ще е за тебе!
Той сви пръстчетата на детето върху монетата. Детето го гледаше със зяпнала уста. Досега знаеше само ругатни и плесници, никога никой нищичко не й бе подарявал… Този господин, с такива вълшебни дрехи, и дето така хубаво мирише… той беше същински ангел, слязъл направо от небето.
— Ще се ожениш ли за мене, когато порасна? — Гласецът беше тънък и разтреперан.
Уесли се ухили широко.
— Може би! — Той се изправи, после изведнъж се наведе отново и целуна звучно детето по бузката. — Обади ми се, като пораснеш!
Обърна се и хукна към шалупата. Клей и Травис бяха загубили търпение. Той бе толкова впечатлен от факта, че Бианка е замесена в този заговор и сигурно знае къде се намира Никол, че съвсем забрави за момиченцето.
Но детето продължаваше да стои като замаяно. То гледаше с жадни очи как шалупата се отдели от кея. Тринадесет години то бе живяло откъснато от света. Неговият свят се състоеше от бедност, мъка, мизерия и побоища… Никой не му бе казал никога едничка мила дума. Никой никога не я бе целувал…
Тя попипа бузката си, която бе целунал Уесли, и бързо тръгна образно нагоре по брега. Трябваше да намери скривалище за своето златно съкровище.
Бианка видя как Клей изтича от пристана към къщата и се усмихна. Знаеше си, че той много скоро ще разбере кой стои зад отвлича нето на Никол. Бе подготвена за разправията, която щеше да последва. Допи си шоколада, изяде последното парченце ябълков сладкиш и попи изискано устните си със салфетката.
Намираше се на горния етаж, в собствената си стая. Сега вече тук всичко изглеждаше по-добре. През последните два месеца бе направила редица промени. Нямаше вече нищо грубо и просташко! Цялата стая тънеше в рюшове и дипли от розов тюл. Розетките на леглото бяха позлатени. Върху камината бяха наредени малки порцеланови фигурки… Тя въздъхна. Не беше все още както тя искаше, но постепенно всичко ще дойде на мястото си.
Клей отвори вратата, тежките му ботуши затропаха по пода от твърдо дърво. Бианка потръпна от грубото му нахлуване. Мислено си отбеляза, че трябва да се поръчат още килими.
— Къде е тя? — Гласът му беше зъл и застрашителен.
— Защо смяташ, че мога да ти отговоря? — Бианка размърда зиморничаво рамене и се сети, че трябва да си поръча и кожена наметка за зимата.
Клей се приближи към нея, присвил гневно очи. Бианка го възпря с поглед, изпълнен с предупреждение.
— Само ако ме докоснеш, никога няма да я видиш!
Клей отстъпи крачка назад.
— Колко отвратително, наистина! Достатъчно е само да ти се спомене, че тази малка лицемерка е в опасност, и ти вече целият трепериш от страх!