Бианка изсумтя.
— Ти наистина не разбираш нищо! В Англия аз ще бъда не добра партия, а една опозорена жена. Всеки ще каже, че си предпочел да платиш, за да се отървеш от мене. Мъж може и да си намеря, но този мъж само ще ми се подиграва. Не това искам аз от живота.
Клейтън стана и без да иска прекатури креслото.
— Но какво ще получиш, ако се оженя за тебе? Знаеш, че само ще те мразя. Това ли искаш от живота?
— Една жена предпочита да бъде мразена, отколкото осмивана. В омразата поне има известна доза респект. Всъщност аз съм уверена, че от нас с тебе ще се получи изключителна двойка. Аз ще ръководя домакинството ти, ще приемам гостите ти. Мога да организирам великолепни приеми. Ще бъда изрядна съпруга. Поне никога няма да можеш да се оплачеш, че съм ревнива! Щом плантацията върви добре, свободен си да правиш каквото искаш, в това число да ходиш и с други жени. — Тя цялата потръпна. — Стига да не се доближаваш до мене.
— Мога да те уверя, че от това няма защо да се страхуваш. Няма опасност някога да се докосна до тебе!
Бианка се усмихна:
— Ти го казваш като обида, но аз не го възприемем така. Нямам нужда да ме докосваш нито ти, нито който и да е друг мъж.
— А какво ще стане с Никол?
— Точно на това искам да се върна. Ако се ожениш за мене, нищо няма да й се случи. Съгласна съм дори да си остане в мелницата, ще можеш да я посещаваш и да удовлетворяваш… животинските си страсти. Сигурно и двамата умирате да се… чифтосвате!
— Каква гаранция ще имам, че някой от братовчедите ти няма да я нападне посред нощ, след като се оженя за тебе?
Бианка присви очи, преценявайки отговора си.
— Гаранции не мога да дам. Без гаранции ти ще се придържаш по-стриктно към нашето споразумение. Никога няма да си сигурен какво може да й се случи.
Клей мълчеше. Никаква гаранция! Животът на неговата любима ще зависи от прищевките на една алчна егоистка. Но нима има избор? Би могъл да отхвърли предложението на Бианка и да си остане женен за Никол. Но тогава щеше да трепери всяка секунда за живота й. Нима любовта му е толкова егоистична, че да заложи на карта живота й само за няколко месеца удоволствие!.. Има право да рискува своя живот, но не и нейния…
За момент му мина през ума да попита Никол за нейното мнение, но съобрази, че тя би рискувала всичко, само и само да е с него. Та нима неговата любов е по-малка от нейната, та да не може и той да направи жертва?…
— Знаеш ли къде е?
— Притежавам карта на местността. — Бианка се усмихна, вече бе уверена, че е спечелила. — Ще ти я дам след като потвърдиш, че приемаш условията ми.
Клейтън преглътна мъчително. Сякаш някой бе стиснал гърлото му.
— Знаеш, че бракът не може да бъде анулиран без показанията на онзи доктор, който е присъствал на венчавката. Докато той не се върне от Англия, нищо не може да бъде направено. Знаеш това…
Бианка кимна делово.
— Ще чакам. Но върне ли се, този брак да се ликвидира. И още направим нашата сватба. Ако се опиташ да отложиш и с един ден венчавката, Никол изчезва! Ясно ли е?
Клей я изгледа презрително:
— Ти се изрази повече от ясно. Дай ми картата!
Бианка отиде до раклата с красиво извита предна част. Взе порцелановата статуетка и извади от кухината й навита хартийка.
— Почеркът е примитивен — каза тя — но мисля че се чете. — Едва сдържаше ликуването си. — Моят скъпоценен Ейб е прекарал само два дни и една нощ, но ще мине и още една нощ, докато се добереш дотам. Той беше твърдо решил да се позабавлява с нея. Предполагам, че е имал достатъчно време. За нея това няма да е кой знае какво изпитание! Впрочем, не се ли питаш как така се е съгласила да тръгне с него? Защо не се е развикала? Гостите бяха все пак само на стотина крачки от реката!..
Клей направи крачка към нея, но замръзна на мястото си. Ако направи едничка крачка още, ще я удуши! Съвестта му положително нямаше да го мъчи, но бе сигурен, че тази жена е в състояние да изпълни заплахите и след смъртта си. Той се завъртя на пета и напусна стаята, стиснал в шепа навитото листче.
Бианка застана на прозореца, видя го как се спусна с бързи крачки към кея. Триумф! Показа му коя е! На всички показа коя е! Баща й се смееше като я видя да събира багажа си за Америка. Подиграваше се, че Клей положително няма да се пръсне от мъка по нея, след като е женен за онази малка френска кобилка… Историята за разменените булки толкова му хареса, че я разказваше на всеки, който срещне, още преди Бианка да бе тръгнала. Сигурно още продължава да я разправя… Да забавлява хората за нейна сметка! Бианка стисна зъби. Знаеше много добре какво ще казват. Каквато майката, такава дъщерята!.. Майка и приемаше в леглото си де що имаше мъж… Беше ужасно! Колко пъти Бианка бе слушала отвратителните шумове от спатията на майка си. И се беше зарекла никога да не позволи на мъж да я омърси с грубите си похотливи ръце.