Още като съобщи на баща си, че тръгва за Америка, и той каза същото — че крушата не пада по-далеч от дървото… Обвини я, че тича след онзи примитивен американец, нали точно такива харесвала изконната й майка. Как би могла да се върне сега в Англия, след като беше прекарала няколко месеца в дома на Клейтън Армстронг?! Да се прибере без халка на пръста и с куп пари — щеше да се върне в Америка точно така, както си пристигаше майка й от своите вечни отсъствия по цяла седмица. От хиляди мили разстояние тя вече чуваше подхилкването и виждаше красноречивите погледи на мъжете, подмятанията, че се знае как се печелят такива пари… Не!
Бианка дори тропна с крак. Ще бъде господарка на плантацията Армстронг, все едно как! Да, точно така! А след това ще покани баща си да я посети в Америка. Ще му покаже богатството си, мъжа си, отделните спални… Ще му докаже, че не е като майка си.
Бианка се усмихва победоносно. Да, ще видят те!..
— Не ти ли каза къде е закарана? — попита Уес щом Клей дойде до шалупата.
Клей вдиша високо ръка и показа картата.
— Каза ми. — Гласът му беше странно глух.
— Тази кучка! — изруга Уес. — Ама ти си за бой, с камшици трябва да те нашибат, задето домъкна това животно в Америка! И като си помисля, че за малко не се ожени за нея! Като се върнем и приберем Никол на сигурно място, натикай тази мръсница в трюма на някой кораб и отърви всички ни час по-скоро от нея!
Клей стоеше неподвижен, вперил мрачен поглед в реката. Остави се безропотно на тази канонада от ругатни. Какво би могъл да отговори? Как да му каже, че навярно все пак ще се ожени за Бианка?
— Клей! — подвикна Травис, изпълнен със съчувствие. — Случило ли се е нещо? Мислиш ли, че може да са й сторили нещо? Как се чувстваш, човече?
Клей извърна глава и Травис се изплаши от горчивината, изписана на лицето му.
— Как може да се чувства човек, който току що е продал душата си на дявола? — попита тихо той.
Айзък почисти тенджерата, след като бяха изяли и последните късчета рагу от заешко месо с печени ябълки. Сложи я настрана и се облегна вън на колибата, изпънал крака в тревата пред себе си. Бедрото му, превързано с нова чиста превръзка от фустата на Никол, Продължаваше да кърви с пулсираща болка. Той затвори очи и вдигна лице към слънцето. Около малкия остров се носеха душни изпарения, миришеше на гниещи растения, водата гъмжеше от отровни змии. Нямаше никаква надежда да ги спасят… Но Айзък изобщо нямаше желание да напусне този остров. През последните два дни се беше хранил по-сито и по-вкусно и от дома, въпреки че Никол разполагаше само с тази изкривена тенджера за готвене. А можеше и да почива — нещо съвсем непознато в живота му.
Той се усмихна, долавяйки шума от роклята на Никол. Отвори очи и й кимна. Тя бе отпрала дантелите от фустата си и бе пристегнала като с шнур разкъсаната си рокля. Айзък не можеше да се начуди на тази жена. През целия си живот бе мислил, че дамите от големите къщи са безполезни същества, но Никол… Тя не се беше уплашила, когато се бореха двамата е Ейб с ножа… А след като го превърза си заспа най-спокойно.
На сутринта бяха установили, че пантите на вратата са от дебела кожа. Никол използва ножа на Ейб, за да среже гьона, докато Айзък натискаше с всички сили вратата. Промъкнаха се навън и тогава На кол измайстори от панделките на роклята си примка и успя дори да хване зайче. Да се чудиш и маеш откъде е научила тези неща! Никол само се засмя и каза, че дядо й я е учил как се правят примки…
— По-добре ли си? — попита Никол и му се усмихна. Косата й падаше гъста и лъскава чак до кръста.
— Да… Само че… Не искаш ли да си поговорим малко?
Никол се засмя и седна до него.
— Гледам, не те е страх — каза Айзък. — Всяка друга жена би пукнала от страх на такъв остров.
Никол се позамисли.
— Знаеш ли, чувствата са много относително нещо. Беше време, когато изпитвах ужасен страх. В сравнение с онези дни, този остров ми се струва истински рай! Имаме вода за пиене, имаме храна, още не се е застудило, а щом кракът ти се подобри, ще можем да напуснем острова.
— Сигурна ли си? Ти не погледна ли водата?
Никол се усмихна:
— Змиите не могат да ме уплашат. Само хората са страшни.
Думите й като че го прободоха право в сърцето. Дори и не беше питала защо той и Ейб са я отвлекли! Ами че тя можеше да го остави да му изтече всичката кръв! Точно това си заслужаваше.