— Защо ме гледаш така особено? — попита Никол.
— Мисля, какво ли ще стане, когато се върнем…
Никол усети как я прониза радостна тръпка. Клей!.. — помисли си тя. Да, ще намери някой добросъвестен управител за мелницата и ще се пренесе отново при Клей… Ще живее отново с него и е близнаците, както преди месеци… само че сега няма да я има Бианка, за да застане между тях.
Мислите й се върнаха отново към Айзък.
— Предполагам, че ти не би искал да се върнеш вкъщи. Ако желаеш, би могъл да работиш при мене в мелницата. Сигурно ще имаме нужда от още един човек.
Айзък се изчерви.
— Как можеш да ми предлагаш работа след всичко, което ти причинихме?
— Аз зная само, че ти ми спаси живота.
— Но нали аз те довлякох тук? Ако не бях аз, никога нямаше да изживееш този ужас с брат ми…
— Не е вярно, и ти също знаеш, че не е така. Ако ти бе отказал на Ейб да му помогнеш, той щеше да си намери друг човек или щеше сам да ме докара тук. И тогава какво щеше да стане? — Никол сложи ръка на рамото на момчето. — Много съм ти задължена. Най-малкото, което мога да направя, е да ти предложа работа.
Айзък я гледа дълго и мълчаливо. Виждаше се, че мисли напрегнато.
— Ти си дама. Истинска дама — заключи най-сетне той. — Мисля си, че сега, след като те познавам, животът ми ще се промени. Към по-добро…
Никол му се усмихна.
— А вие, благородни господине, ще бъдете достоен мой придворен, вие се държахте безупречно!
Той гледаше как слънцето хвърля отблясъци в дългите й коси. Усмихна се на шегата и, чувстваше се по-щастлив от когато и да било досега.
Изведнъж Никол скочи.
— Какво беше това?
Айзък остана неподвижен, вслушвайки се.
— Подай ми ножа! — прошепна той. — А ти се скрий. Влез в тинята и се покрий отгоре с жабуняк. Никой няма да те види… Каквото и да става, не се показвай. Аз ще ти кажа кога…
Никол му се усмихна приятелски предано. Изобщо не възнамеряваше да го послуша и да го остави сам, с тази негова рана на бедрото. Да го изостави на онези, които сега бавно се промъкваха към тях! А и за нищо на света не би могла да се потопи в тази отвратителна смрад. Тя подаде ножа на Айзък. Но когато му подаваше ръка да се изправи, момчето я отблъсна:
— Тръгвай!
Никол се промуши зад върбите, които растяха по брега на острова и се запромъква на пръсти към мястото, откъдето бе чула прокрадващи се стъпки…
Първо видя Травис, веднага позна широката му набита фигура. Гърбът му изведнъж изчезна от погледа и, скрит от завесата на собствените й сълзи. Бързо избърса очи. Да, Травис пропълзя някъде напред…
Усети Клей преди още да го е чула. Тя се обърна светкавично и косите й се разпериха около пея. Стоеше като вкопана, премаляла. Тон мълчаливо разпери ръце.
Никол се хвърли към него, зарови лице във врата му, притискайки се безпаметна към него. Усещаше лицето му до бузата си, знаеше, че е мокро от сълзи като нейното.
Той я вдигна високо, вперил в нея изпитателен, тревожен поглед:
— Наред ли е всичко? — прошепна той.
Никол го притисна отново към гърдите си.
— Мислех си, че ще полудея! — каза той. — Не бих могъл да понеса отново целия този ужас.
— Защо отново? — каза тя, свита в него. — Аз сама съм си виновна, не биваше да бъда толкова наивна! Вече никога няма да бъда толкова лекомислена.
— Но следващия път вече няма да имаш никакъв избор — каза той натъртено.
— Какво значи това? Защо следващ път? — Никол се опитваше да срещне погледа му. Той само хвана лицето й и започна да го целува. Беше достатъчно да усети дъха му, за да й се завие свят. Толкова време, откакто не са били заедно!..
— Хей, хей!
Клей вдигна глава. Пред тях стояха Травис и Уес.
— Както виждам, намерил си я! — ухили се Уесли. — Не бих искал да пречим! Но все пак е по-добре да напуснем това зловонно място.
Клей кимна със сериозно лице. Тъмните му вежди образуваха черна линия над очите.
— А с този какво да правим? — попита Травис с разтреперан от ярост глас. Той посочи към Айзък, паднал в безсъзнание в тинята. Превръзката на крака му аленееше от прясна кръв. Долната му челюст бе подута, ударът явно е бил много силен.
— Айк! — Никол се откъсна от обятията на Клей и се озова светкавично до момчето.
— Как можа да направиш такова нещо! — извърна се тя към Травис с блеснали от гняв очи. — Той ми спаси живота! Не ти ли дойде на ум да попиташ защо е ранен в крака? Нали ако бях негова пленница, можех да му избягам при тая негова рана?
Травис погледна развеселен надолу към Никол: