— Да ти кажа, нямах време да му гледам краката. Заобиколих колибата и той изведнъж се нахвърли срещу мене с ножа. — Травис й намигна и добави: — Ама сега ми става ясно, че е трябвало да го погледна в краката, да се оттегля и да поразмисля…
— Извинявай — каза Никол. — Мисля, че нервите ми са твърде обтегнати. — Тя започна да размотава бързо кървавото платно от крака на Айзък. — Клей, би ли ми подал ризата си? Тук трябва нова превръзка…
Когато се обърна и вдигна очи да вземе ризата, Никол видя и тримата мъже голи до кръста, всеки подаващ ризата си.
— Много ви благодаря! — каза тя и преглътна сълзите си. Толкова хубаво бе да се върне у дома!
Петнадесета глава
Никол спря да шие, стиснала иглата в ръка, и за стотен път може би погледна навън през прозореца. Вече не се налагаше да се бори със сълзите си, защото сълзите й отдавна бяха пресъхнали.
Почти два месеца бяха минали, откакто видя Клей за последен път. През първата седмица беше напълно объркана, онемяла, замаяна. След това плака седмица наред. Тялото й бе изтръпнало — сякаш бяха отрязали част от него и то се опитваше сега да се справи без тази липсваща част.
Когато я взе от острова, Клей я отведе направо в мелницата. През цялото дълго пътуване надолу по реката към плантацията той я държа в ръцете си. Понякога я притискаше толкова силно, че тя не можеше да си поеме въздух. Но и не мислеше да протестира. Неговите ръце около тялото й — това бе всичко, което желаеше на този свят.
Когато стигнаха границата между плантациите, Клей нареди на Травис да спре най-напред шалупата до мостика на мелницата. Никол го погледна изненадано — бе твърдо убедена, че си отиват заедно вкъщи. Притисна я към себе си отчаяно и някак съдбовно, помогна й да слезе, скочи обратно в шалупата и не се обърна нито веднъж, докато Травис с мрачно лице насочи шалупата към кея на голямата къща.
Дни наред Никол го чакаше да дойде, изгледа си очите. Когато той не се появи, тя започна да си блъска главата, да търси някакво обяснение, някакво оправдание за него… Знаеше, че Бианка все още живее под покрива му. Навярно не е толкова лесно да се намери кораб, който да я отведе обратно в Англия…
Когато мина месец и от него нямаше никаква вест, дойдоха сълзите. Ту го обвиняваше, ту му прощаваше, ту го проклинаше… Мъчеше се да го разбере, отново го проклинаше… Излъга ли я, твърдейки, че я обича? Дали властта на Бианка над него не е по-силна, отколкото Никол бе предполагала? Не можеше да мисли ясно, беше прекалено разстроена.
— Никол! — каза Джени тихо, напоследък в къщата всички говореха само шепнешком. — Защо не вземеш близнаците, и да идете да нарежете малко имел? Май че ще завали сняг. Уес каза, че ще намине. Можем да украсим вече къщата за Коледа…
Никол бавно стана. Коледа… Не й се празнуваше никаква Коледа.
— Източната стена на къщата няма да пипаш! — каза Клей със закана в гласа.
Бианка го наблюдаваше със смесица от презрение и подигравка.
— Тази къща е прекалено малка. Добра е като за вратаря.
— В такъв случай бих те посъветвал да се върнеш в Англия.
— Твоето безобразничене няма да търпя! Или забрави братовчедите ми?
— Не е възможно да ги забравя, след като ти не пропускаш случай да ги споменеш. А сега изчезвай, имам работа! — Той я погледна над счетоводните си книги, видя я как вирна брадичка и излетя от кантората като буреносен облак.
Вратата се хлопна зад нея и Клей си наля чаша бренди. Не можеше да я понася! Беше му дошла до гуша. Това бе навярно най-ленивото създание, което някога бе срещат. По цял ден не правеше нищо друго, освен да ругае прислужниците, че не изпълнявали нарежданията й. Отначало Клей се опита, макар и неохотно, да ги прикани да й служат, но скоро се отказа. Какво му трябваше да се меси!
Излезе от кантората и тръгна към конюшните да оседлае коня си.
Вече два месеца беше с тази истинска вещица. Всеки божи ден се опитваше да си припомни благородните си подбуди — че търпи всичко това само за да спаси живота на Никол… Но всичко си има граници, дори и само измъчването! Бе имал много време да премисли всичко. Сега вече му се струваше, че е измислил някаква, макар и несигурна, възможност да се спаси от злите попълзновения на тази изнудвачка! Ще напусне Вирджиния с Никол. Това е. Ще издебнат момент, когато отсъствието им няма да бъде забелязано веднага, и ще тръгнат с коне на Запад. Край Мисисипи раздавали земя на преселници. Струваше си да види човек как е там — и реката, и земята.
За едно нещо Бианка имаше пълно право: за по-малко от година тя би фалирала. Може да се уреди Травис да изкупи плантацията, след като Бианка докара сметките на червено… И тогава вече Травис и Уес биха могли да принудят Бианка да напусне страната. Клей трябваше само да има грижата Никол да не попадне в ръцете на тази ужасна жена.