Клей само се смееше и ги притискаше в обятията си.
— Липсвах ли ви?
— О, много! Но Никол каза, че трябва да чакаме ти да ни посетиш, защото си зает…
— Онази тлъста… дама още ли е при тебе?
— Алекс! — подвикна предупредително Никол, слизайки по стълбите. — Ти забрави ли как трябва да се държи едно възпитано дете?
Тя тръгна бавно срещу Клей, бавно, опитваше се едва ли не да накара сърцето си да бие по-бавно, струваше й се, че се вижда как цялото й тяло пулсира. Ужаси се от това, че присъствието му е в състояние да я развълнува до такава степен. Колко лесно се бе отказал той отново от нея, положително тя няма за него толкова голямо значение… Той…
Никол се опита да овладее и треперенето си, и гнева си.
— Няма ли да седнеш? — попита тя вежливо.
— Да бе! Клей, я си вземи един стол! — подметна Уесли нехайно. Джени, смяташ ли, че тия шаранчета вече са достатъчно изстинали?
— Предполагам. — Джени сложи купата на голямата маса. — Къде изчезна? — обърна се тя шепнешком към Клей. — Неблагодарен си! Внимавай как се държиш с нея, че иначе с мене ще се разправяш!
Клей й се усмихна, хвана грубата й, изкривена от труд ръка и я целуна.
— Ти си страхотна пазачка, Джени! Ако не те познавах, направо щях да се разтреперя от страх…
— Може би няма да е лошо! — изфуча тя, борейки се с усмивката си.
Никол стоеше с гръб към тях и наливаше в чашите яйчен пунш. С треперещи ръце сложи пълната чаша пред Клей. Той вдигна чашата, без да откъсва очи от нейните.
— Яйчен пунш! — възкликна той. — Такова нещо съм пил само по Коледа.
— Ами нали е Коледа? — разсмяха се близнаците.
Клей се огледа. Чак сега забеляза клонките имел върху камината. Изобщо не се бе сетил, че идва Коледа.
Последните месеци, прекарани в собствения му душевен пъкъл, безкрайните заяждания, Бианка… всичко сега избледня.
— Утре Никол ще пече пуйка, а мистър Уесли и мистър Травис ще ни дойдат на гости! — похвали се Манди.
Клейтън погледна към Уес.
— Смяташ ли, че ще се намери място и за трети човек?
Погледите им се кръстосаха.
— Това ще реши Никол.
Никол усети как я залива отново вълната на гнева. Ето, той пак я използва като инструмент. Реши да прекара няколко дена в леглото с нея, заявява, че я обича, след това я връща обратно, оставя я на прага като пакет… Сега пак изниква след месеци мълчание и какво иска от нея? Да се хвърли да целува краката му?!
Със скован гръб тя се обърна и каза:
— Естествено! И двамата сте добре дошли, ти и Бианка. Сигурна съм, че и на вас пуйката ще се услади както на всички останали…
Уесли потули усмивката си, като видя как се набразди челото на Клей.
— Бианка не може… — започна Клей.
— О, настоявам! — Никол говореше високо и отчетливо. — Трябва ли да повторя, че ви каня и двамата. Само ако сте… двамата.
Изведнъж атмосферата в този дом му се видя непоносима. Тези хора изобщо не забелязват каква идилична картина представляват. Уес се е облегнал на стола си и си пуши лулата. Клей много добре видя как свойски си я взе от камината. Близнаците лапат с щастливи личица шарани и пуйки… А си позволяват да споменават Бианка. Да му напомнят собствената му беда…
Той скочи.
— Никол, мога ли да поговоря с тебе?
— Не — каза тя твърдо. — Не още.
Той кимна и бързо напусна този дом. И топлотата в него.
Бианка го очакваше, готова да се заяде.
— Значи не ни е възможно да стоим далеч от нея, така ли?
Той се опита да мине край нея, без да отговори.
— Надзирателят на конюшните дойде и ми каза къде си. Загрижи се да не ти се е случило нещо, конят се върнал сам обратно. То не бяха грижи, то не бе ухажване. Всички се въртят на пета около теб. За мене в този дом никой не го е грижа!
Клей се обърна и я изгледа подигравателно:
— Самата ти толкова много се грижиш за себе си, че за другите не остава. Помислила ли си за това, че утре е Коледа?
— Естествено! Вече съм се разпоредила за утре. Ще се сервират специални ястия. Ако, разбира се, поне този път изпълнят нарежданията ми или ако ти не благоволиш най-сетне да им заповядвай: и ми се подчиняват!
— Ах, специални ястия! Като че ли това е най-важното! — Той е спусна към нея и я хвана за яката. — Сега вече мога да изпълня желанието ти. Утре отиваме у Никол на вечеря…
Никол положително никога няма да разбере колко нещастен се чувства да ги гледа една до друга с Бианка. Но толкова му се искаше да прекара Коледата с нея, че бе готов дори да натрапи на всички тази невъзможна Бианка. Надяваше се, че тя поне ще яде и ще си мълчи.