Бианка се опита да се изскубне от ръката му, но не й се удаде. Дори само от тази близост й се гадеше.
— Там аз не отивам! — почти извика тя.
— В такъв случай ще наредя утре в този дом да не се сервира нищо!
— Няма да го направиш!
Той я блъсна така, че тя политна към стената.
— Не ме карай да побеснея! Ще дойдеш, дори ако трябва да те завлека дотам. — То я изгледа от главата до краката. — Ако мога, разбира се! Господи, какво щастие ще е като се отърва от тебе…
Клей млъкна, изплашен от онова, което бе изговорил на глас. Обърна се, хукна към библиотеката и хлопна вратата зад себе си.
Бианка остана, вперила очи във вратата. Какво искаше да каже? Искал да се отърве?
Запъти се бавно нагоре по стълбата. След като бе дала скицата на Клей, се бе появил Ейб. От дълбоката рана отзад на рамото му капеше още кръв. Бианка едва не припадна като го видя. Този отвратителен човек й поиска пари, щял да бяга от Вирджиния, за да не го пипне Клей. Наложи се Бианка да разбие една касетка в библиотеката, за да му даде няколко сребърни монети. Но каза на Ейб, че би трябвало да остане наблизо, ако й потрябват отново услугите му. Превърза с парче платно раната му, докато той говореше нещо в смисъл, че заради нея губи и семейството си, и наследството си. След това бе казал нещо ужасно цинично за нея и нейните бъдещи намерения… Бианка много добре знаеше, че няма на кого другиго да разчита.
Каза, наистина, на Клей, че разполага и с други свои роднини, но това беше празна заплаха. Ако той я качи на някой кораб, никой не би се занимавал с тази Никол, нищо че Бианка наговори такива дивотии на Клей… Просто нищо няма да се случи, ще я изхвърлят и никой няма изобщо да съжалява за нея…
Тя затвори вратата на стаята си и застана на прозореца. Градината бе приказна под току-що падналия сняг. Да се откаже от всичко това? Досега се чувстваше сигурна донякъде, но сега безпокойството я загриза отново.
Трябва да направи нещо. И бързо. Да се отърве от Никол, преди тази френска развратница да й е отнела всичко. На Ейб повече не може да се разчита, така че всичките й заплахи да върне Никол във Франция са неизпълними. Разбира се, Клей не знае това все още. Но рано или късно ще научи истината….
Бианка сграбчи завесата и започна да мачка розовата коприна в ръката си. Чудно как Никол още не е забременяла. Бе наблюдавала Клей и близнаците и знаеше, че няма да има сила, която да раздели Клей от Никол, ако тя роди дете, неговото дете.
Бианка пусна завесата и се опита да поизглади с ръка смачканата коприна. Дете… Добре. Ами ако друга му роди дете? Няма ли това да обърка напълно сметките на тази френска кучка? А какво би станало, ако Клей научи, че Никол спи с друг мъж?… Каквато е стръвна за мъже, като нищо може да е спала с Айзък на острова… Или с Уесли…
Бианка се усмихна и погали корема си. Мисленето винаги я караше да огладнява. Тръгна към вратата. Предстоеше й да обмисли куп неща и би трябвало да похапне.
— Весела Коледа! — пропя Травис, когато Клейтън и Бианка влязоха в малката къща.
Лицето на Бианка се стегна и придоби още по-враждебно изражение. Тя не обърна внимание на Травис. Пусна ръката на Клей, мина мълчаливо навътре и спря надменни очи върху наредената маса.
— Та това значи ти предпочете пред Никол? — изръмжа тихо Травис.
— Ти си гледай твоите работи — отвърна Клей остро и се отдалечи, изпроводен от дрезгавия смях на приятеля си.
Джени сервира на Клей малка чаша бренди. Той я гаврътна на веднъж, изпитваше силна нужда от нещо силно, сгряващо. Остави чашата и дълбоко въздъхна — напитката бе чудесна, но не беше бренди.
— Какво е това?
— Бърбън — отвърна Травис. — Идва от онази нова земя, Кентъки Един пътуващ търговец ни донесе миналата седмица няколко стомни.
Клей подаде отново чашата си на Джени.
— Ти по-полечка! Силно е!
— Нали е Коледа — подетата Клей е пресилена веселост. — Време за ядене, за пиене и за веселие! — Той вдигна чашата за поздрав към Бианка, която бавно обикаляше около масата и с явно — и огромно както изглежда — неудоволствие си сипваше от сервираните блюда.
Всички млъкнаха — на стълбата застана Никол. Бе облечена в рокля от сапфиреносиньо кадифе. Дълбоко деколтирана, с голи рамене. Беше пуснала черната си коса и тя падаше свободно по раменете й. Бе преплела в нея тъмносини панделки, обсипани със стотици речни перли.
Клей стоеше мълчалив. Тя избягваше изпълнения му е копнеж, поглед. Съвсем не му ставаше по-леко от това, че тя има основание да му се сърди.
Уесли пристъпи и й предложи ръката си.
— Възможността да се наслаждавам на тази прекрасна гледка е най-хубавия ми коледен подарък. Не съм ли прав, Клей?