Клей стана от леглото и бързо се облече. Единствената му мисъл бе да избяга колкото е възможно по-далеч от тази жена…
И ето сега седеше на поляната, която бяха сътворили заедно с Джеймс и Бет, и се опитваше да си спомни нещо от изминалата нощ… Сигурно е бил ужасно пиян, за да посегне на Бианка. Но на сутринта нищо не помнеше… Какво се случи след като излязоха от дома на Никол?
Всъщност, безпокоеше се най-вече за Никол. Какво ще стане, ако Бианка забременее? Той бързо прогони тази мисъл от главата си.
— Клей? — извика Никол. — Ти ли си? — Той скочи усмихнат, за да я посрещне.
— Ти изобщо не определи по кое време ще се срещнем… О, Клей! Изглеждаш ужасно! Очите ти… Не са добре…
— Да бяха само очите — каза той прегракнало и протегна ръце към нея.
Никол дойде близо до него, спря и се намръщи:
— А и миришеш точно толкова лошо, колкото изглеждаш!
Той направи гримаса:
— Кой твърдеше, че любовта е сляпа?
— Сляпа да, но има обоняние! Седни да си починеш! Или по-добре запали огъня в пещерата. Донесла съм нещо за ядене. Снощи ти почти нищо не хапна.
— Моля ти се, не ми споменавай за снощи! — простена той.
Един час по-късно, след като бяха закусили и в малката пещера бе станало приятно топло, Никол се съгласи да разговарят. Бе метнала върху краката им едно одеяло и се бе облегнала на каменната стена. Но още не можеше да се отпусне, за да позволи на Клей да обгърне с ръка раменете й.
— Почти не заспах миналата нощ — започна тя. — Не ми излизаше от ума това което ти ми разказа за Бианка и нейните роднини. Искаше ми се да ти вярвам, но някак си… трудно ми беше. За мене има само едно ясно нещо: женен си за мене, а живееш е нея. Излиза така, като че искаш и двете ни…
— Наистина ли мислиш така?
— Опитвам се да не го вярвам. Но зная колко силно е обаянието на Бет върху тебе. Може би изобщо не осъзнаваш колко много обичаш дома си. Снощи ти каза, че си готов да напуснеш всичко и да заминеш на Запад. Но само преди известно време ти си бил готов да отвлечеш една жена само защото е приличала на стопанката на този дом…
— Ти си ми по-скъпа от плантацията.
— Надявам се, че е вярно — прошепна тя. Очите й бяха големи, тъмни и влажни. — Надявам се, че съм ти толкова скъпа.
— И все пак продължаваш да се съмняваш в мене, така ли? — Пред очите му изникна образът на Бианка в леглото му, кървавото петно на нейната девственост върху чаршафа… Дали Никол наистина няма право, като не му вярва? Той погледна към малката ниша в стената, където стоеше стъклената сфера, стана и я взе. — Зная, че тогава бяхме още деца и не познавахме живота, но никога не сме пристъпвали клетвите си…
— Понякога невинните клетви са най-истински — каза Никол усмихната. Тя отиде до него и сложи ръка върху неговата.
Стъклото бе заключило завинаги сребърната катеричка, докосвана от пръстите на Бет. Никол никога нямаше да може да влезе в омагьосания свят на неговата младост…
— О, Клей! Толкова те обичам! — възкликна тя. — Вината съм те обичала и винаги ще те обичам!
Той внимателно остави стъклото обратно на мястото му. Изобщо не забеляза с какъв съсредоточен поглед го наблюдава Никол. Обърна се и я притегли на гърдите си.
— През пролетта можем да тръгнем. Непрекъснато вървят кервани на Запад. Ще тръгнем в различно време, за да не се разбере, че отиваме заедно…
Клей продължи да й излага плановете си, но Никол не го слушаше. До пролетта има месеци. Пролетта е времето, когато земята възкръсва за живот, когато се сее… Ще може ли Клей да остави всичко, да зареже хората си, които зависят от него?
— Трепериш — каза той. — Студено ли ти е?
— Мисля, че е от страх — отвърна тя тихо.
— Нямаш основания да се страхуваш! Най-лошото е вече минало.
— Дали наистина е така, Клей?
— Замълчи! — каза той и затвори устните й с целувка.
Бе минало много време, откакто бяха за последен път заедно. Живееха разделени след забавата у Бейкъс… Каквито и основания да имаше Никол да се страхува, всичко се изпари като дим, когато я целуна. Ръцете й се обвиха около врата му и тя придърпа лицето му по-близо до своето… Бе изгладнял за нея, жадуваше за сладкия й нектар, за да отмие следите от нощта с Бианка…
— Клей? — трепна Никол. — Лошо ли ти е?
— Не. Просто препих снощи. Стой, стой така! — Той я притисна към себе си. — Толкова си нежна! Ти си топла и жива, а моят свят е изпълнен с привидения… — Той целуна врата й. — Искам да забравя всичко.
— Да — шептеше тя — да.
Клей я повлече със себе си върху одеялото на пода. Бе станало топло и миришеше приятно на горели дърва. Никол го желаеше трескаво, но Клей не бързаше. Той бавно разкопча меката вълнена рокля и пъхна ръка под нея, за да погали гърдите й.