- Из руския документален филм "Властелин мира Никола Тесла" ("Властелинът на света Никола Тесла")
"Енергията тече около нас. Трябва само да се намери начин тя директно да се употреби." През 1931 г. 75-годишният Тесла потвърдил правотата на тези си думи. Провел експеримент, който и до днес никой не е успял да повтори. Вместо бензиновия двигател той поставил в автомобил електромотори, които се захранвали от някаква малка кутия. Цяла седмица автомобилът се движил с висока скорост, а на въпросът откъде се взима енергията, Тесла обяснявал, че тя е около нас. Вестниците отново започнали да пишат за магия, за връзки на изобретателя с дявола и други подобни. Оскърбен, ученият свалил и унищожил апарата. Принципът на неговото действие така и останало в тайна.
- Из руския документален филм "Никола Тесла - человек из будещего" ("Никола Тесла - човек от бъдещето"')
I.
МОИТЕ РАННИ ГОДИНИ
III 1розресът на човечеството е жизнено обусловен от незовия изобретателски. дух. Иновациите са най-важншят продукт на творческия ни ум. Крайната цел е пълното зосподство на ума над материалния свят -впрягането на природните сили в услуза на човешките нужди. Това е трудната задача на изобретателя, който често остава неразбран и непочетен. Но той намира предостатъчна компенсация в приятното чувство да упражнява своите възможности и да знае, че е част от изключително привилегирования кръз хора, без които родът ни отдавна би отмрял в горчивата битка с безжеаюстните природни стихии.
Що се отнася до мен, аз отдавна съм преизпълнен с тази върховна радост - дотолкова, че години наред животът ми, би могло да се каже, е поили нестихващ възторг. Възприеман съм като изключителен работо-холик и вероятно е така, ако мисловната дейност се счита за труд, тъй като й посвещавам почти цялото си съзнателно време. Но ако за работа се възприема из-вършвенето на определена дейност в определен срок, според определени правила, то тогава аз вероятно съм най-золемият лентяй. Всяко усилие, вършено под натиск, изисква жертва на жизнена енергия. Аз никога не съм плащал такава цена. Напротив, процъфтявах чрез разгръщане на мисловния си потенциал.
В опита си да направя една последователна и правдива равносметка на дейноотта си чрез тази поредица от статии, които ще бъдат представени с помощта на редакторите от Electrical Experimenter и са насочени главно към младите читатели, съм длъжен, макар и неохотно, да се спра на впечатленията от своята младост, както и на обстоятелства и събития, изиграли ключова роля в определянето на пътя ми.
Първите ни пориви са чисто инстинктивни, спонтанни прояви на живо и необуздано въображение. С израстването ни, разумът постепенно взема връх и ние ставемле все по-орзанизирани и планомерни. Но тези ранни импулси, въпреки че не са непосредствено продуктивни, са едно от най-ваажните неща в живота ни и мозап да зададеат. посоката на изялата ни съдба. Нещо повече - сеза имам чувството, че ако се бях опитвал да зи осъзная и култивирам вместо да зи подтискам, бих мозъл да дам. мнозо повече от себе си на света. Но преди да достигна пъл^со^ие аз нямах представа, че съм изобретател.
Причините са мнозо. На първо място имах по-золям брат, който бе изключително надарен. Той бе един от онези редки феномени на гениалност, за които науката все още няма обяснение. Неговата преждевременна кончина остави родителите ми неутешими. Имахме кон, който ни бе подарен от близък семеен приятел. Това бе едно великолепно животно; арабска порода, с почти човешка интелигентност, за което цялото семейство се грижеше, а веднъж спаси баща ми при забележителни обстоятелства. Баща ми беше извикан една зимна нощ за спешна служба и докато прекосявал планината, гъмжаща от вълци, конят се подплашил и побягнал, хвърляйки го от седлото. Прибра се у дома продран и изтощен, но след като бе вдигнал тревогата, изчезна отново в нощта, връщайки се на злополучното място, и преди спасителният екип да се бе отдалечил особено от нас, бащами ги пресрещнал - дошъл в съзнание и яхнал коня отново, без да осъзнава, че са минали часове, докато е лежал в снега Същият кон бе причината за нараняванията, от които брат ми почина Бях свидетел на трагичната сцена и въпреки, че оттогава се изнизаха петдесет и шест години, картините от случката не са загубили яркостта си. Споменът за незовите постижения и възможности прави всяко мое усилие да иззлежда жалко при сравнение.