Всичко похвално, което можех и успявах да направя, само засилваше чувството за неизмерима зазуба у моите родители. Така израснах с неувереност в себе си и липса на самочувствие. Но все пак далеч не ме смятаха за злупак, ако съдя по един инцидент, който се е запечатал ярко в съзнанието ми. Един ден зрупа общински съветници минаха по улицата, където си играехме с няколко момчета. Най-възрратният от тези многоуважавани господа, заможен гражданин, се поспря за да дари на всеки от нас по сребърен петак. Козеато дойде и мопп ред, той изведнъж се спря и ми нареди: “Погледни ме в очите.” Срещнах погледа му, ръкеата ми се протезна, за да приеме ценната придобивка, когато, за моя изненада, той отсече: “Не, няма да стане. Ти няма да получиш нищо от мен - твърде си умен.” Разказваше се една забавна история за мен. Имах две възрастни лели, доста сбръчкани, а на едната от тях два зъба се показваха като слонски бивни и всеки път, когато понечеше да ме целуне, се забиваха в бузата ми. Нищо не би могло да ме изплаши повече от перспективата да бъда хванат в прегръдката на тези, колкото любящи, толкова и непривлекателни роднини. Случи се веднъж, докато бях в скута на майка ми, да ме попитат коя от двете е по-хубава. След обстойно разглеждане на лицата им, отговорих дълбокомислено, посочвайки едната от двете: “Тази тук е по-малко грозна от друзгата!”
И така, от малък бях определен за попрището на свещеник и мисълта за това непрекъснато ме гнетеше. Исках да уча за инженер, но баща ми бе непреклонен. Той бе син на офицер, служил в армията на Наполеон, и подобно на своя брат, професор по математика в престижно учреждение, бе получил военно образование, но, чудно защо, по-късно се бе насочил към духовенството, където намерил своята реализация и високо обществено положение. Той бе мнозо ерудиран човек, истински самороден философ, поет и писател, а за не-зовите проповеди се говореше, че са не по-малко наситени с красноречие от тези на Авраам а Санкта-Кла-ра. Имате феноменална памет и често рецитираше дословно пасажи от произведения на различни езици. Понякога се шегувате, че ако някои от световните класики бъдат изгубени, той ще може да зи върне към живот. Стилът му на писане бе забележителен. Нижеше изреченшзта си кратки и стегнати, изпълнени с духовитост и сатира. Шеговитите бележки, които правеше, бяха винаги ексцентрични и с отличителна характеристика. Само за илюстрация мога да спомена някой-друг пример. Сред помощниците във фермата ни имаше един кривоглед мъж на име Майн. Един ден той сечеше дърва. При пореден замах с брадвата, баща ми, който беше застанал наблизо, се сепна и възкликна предупредително: “За Бога, Майн, не замахвай към каквото виждаш, а се цели в каквото имаш намерение да удариш!” При друг случай бе взел на разходка с файтон свой приятел, който най-небрежно оставил скъпото си кожено палто да се търка в колелата на возилото. Баща ми му обърнал внимание на това с думите: “Издърпай си дрехата вътре, съсипваш ми колелото!” Имаше странната привичка да си говори сам и често човек можеше да зо види как води оживен разговор, потопен в разпалена полемика, преправяйки гласа си. Случаен слушател би могъл да се закълне, че е имало няколко човека на мястото.
Въпреки, че когато стане на въпрос за каквато и да е изобретателност от моя страна, трябва да я отдам на впинието на моята майка, тю обучението, на което той ме подлагаше, трябва да е дало своя положителен принос. То включваше всякакъв сорт упражнения като отгатване мислите на другия, откриване на недостатъците в някаква форма или изказ, повтаряне на дълзи изречения или извършване на изчисления наум. Тези ежедневни урои,и имаха за цел да подобрят паметта и мисленето и най-вече да развият критичен усет у мен. Всичко това без съмнение ми бе от зо-ляма полза.
Майка ми произхождаше от една от най-старите фамилии в страната и род на изобретатели. Както баща й, така и дядо й са създали редица пособия за домакинството, селското стопанство и прочие. Тя бе наистина изключителна жена с редки умения, кураж и сила на духа, която безстрашно е посрещала бурите на живота и е преодоляла множество тежки житейски изпитания. Козеапо е била на 16 зодини смъртоносна епидемия връхлита страната. Баща й е призован да дава последно причастие на умиращите и докато незо зо няма, тя сама отива да помаза на съседско семейство, поразено от злокобнеопа болест. Всичките пеп^има членове на семейството се споминавеоп бързо един след друз. Тя зи изкъпва, облича и полаза телата им да лезнеат, обграждайки зи с цветя, какъвто е бил обичаят. Когато баща й се прибира, заварва всичко зотово за едно християнско погребение. Майка ми бе изобретател от първа величина и вярвам, че би постигнала много, ако не бе останала така встрани от модерния живот и неговото изобилие от възможности. Тя измисляше и конструираше какви ли не пособия и джаджи и плетеше прекрасни неща от прежди, които сама си предеше. Тя дори си сееше и отглеждаше растения, от които после си нищеше сама влакната. Не се спираше от ранни зори до късна вечер и повече-то от облеЪлото ни и мебелировкеопа в къщи бе нейно дело. Когеопо преваляше шейсетте, пръстите й все още бяха така чевръсти, че можеше да върже три пъти на възел мигла, образно казано.