Има и друза, при това по-важна, причина за късното ми пробуждане. Като малък страдах от необичайно сетивно смущение, причинявано от появшта на образи, често придружавани от силни проблясъци светлина, които замъгляваха възприятието на реалните предмети и влияеха на мислите и действията ми. Това бяха картини или сцени, които съм виждал съвсем реално, никоза измисляни от мен неща. Когеато някой ми кажеше нещо, образът на предмета, който обрисуваше, се случваше да изникне живо пред взора ми и понякога бе трудно да преценя дали нещото е пипаемо или не. Това ми причиняваше сериозен
и чувство на тревожност. Никой от хората, занимаващи се с изучавеонето на психология или физиология, до които съм се допитвал, досега не е успял да даде задоволително обяснение на този феномен. Изглеждаше да е някакво уникално изключение, въпреки че аз най-вероятно бях предразположен, тъй като зная, че бршп ми преживяваше подобни смущения. Теорията, която си изградих, е, че образите бяха резумчпшп на рефлексия на мозъка върху очната ретина под влияние на силна възбуда. Това със сигзутост не бяха халюцинации на болен и изтерзан ум, тъй като в други отношения си бях нормално и уравновесено дете. За да получите представа за състоянието ми, представете си, че съм присъствал на погребение или друго подобно стресиращо събитие. След това неизбежно, в покоя на нощта, жива картина от сценеапа се изпречва пред погледа ми и не иска да изчезне, въпреки усилията ми да я пропъдя. Понякога дори остава да виси неподвижно във въздуха, въпреки че прокарвам ръка през нея. Ако моето обяснение за това явление е вярно, то принципно би трябвало да е възможно да се прожектира върху екран образа на какъвто и да е предмет, който си представим, и да го направим видим. Такъв напредък би революционизирал човешките взаимоотношения като цяло. Убеден съм, че това чудо може и ще бъде осъществено в ид^1ппе времена; бих добавил, че съм вложил много мислене в изнамиреането на решение по този въпрос.
За да се освободя от тези измъчващи ме образи, опитвах да концентрирам мисълта си върху нещо друзо, което съм виждал, и по този начин често успявах за изв^(^тно време да туширам виденията, но за целта требваше да призовавам непрекъснато нови образи. Не минаваше мнозо време, преди да установя, че съм изчерпал всичко, което имах като натрупани впечатления до момента; “кинолентата” се завърташе бързо, защото бях виждал мносо малко от света - предметите у дома и близката околност. Косато за втори или трети път превъртах даден ментанен образ, за да прогоня виденията, силата на противодействието отслабваше. Тозава инстинктивно тръзвах на пътешествия извън пределите на своя малък свят и започвах да виждам нови картини. В началото бяха смътни и неясни и се разтапяха във въздуха при опит да се концентрирам върху тях, но скоро съумях да зи фиксирам; започнаха да стават все no-трайни и определени, докато накрая придобиха конкретността на реални обекти. Скоро открих, че се чувствам най-добре ако просто следвам картините. Получавах нови впечатления през цялото време и така започнах да пътешествам в ума си. Всяка нощ (а понякога и денем), косато бях сам, потеглях на своите пътешествия. Виждах нови места, градове и държави, пълни с живот; срещах се с хора, създавах приятелства и познанства и, колкото и невероятно да звучи, факт е, че те ми ставаха също толкова скъпи, колкото тези от истинския живот, и бяха ни йота по-малко реалистични в своето проявление.
Правех това постоянно докъм 17-тата си година, когато мисълта ми се насочи сериозно към изобретателството. Тогава за свое удоволствие открих, че мога да визуализирам желаното с изключителна лекота. Нямах нужда от модели, чертежи или експерименти. Можех да си представя всички тях сякаш са истински. По този начин несъзнателно съм развивал онова, което мога да нарека нов метод за материализиране на творчески концепции и идеи, който е напълно противоположен на чисто експерименталния и по мое мнение е далеч по-бърз и ефективен. В момента, в който някой създаде приспособление, за да провери на практика някоя сурова идея, бива неизбежно поглъщан от детайлите и дефектите на устройството. Потапяйки се в процеса по усъвършенстване и реконструиране, силата на концентрацията намалява и се зуби 8ръз1кзапа с лежащия в основата злавен принцип. Резултати могат да бъдеоп. постигнати, но винаги за сметка на качеството.