Моят метод е различен. Не бързам да се впускам в реалната работа. Когеато ме осени идея, започвам веднага дая разгръщам в съзнгааието си. Променям конструкцията, правя подобрения и привеждам устройството в действие само в ума си. За мен е абсолютно без значение дали ще задвижа турбината във въображението си или ще я тествам в моята работилница. Мога да забележа дори коегато леко й е нарушен баланса. Изобщо няма никаква разлика, резултатите са едни и същи. По този начин съм в състояние бързо да развия и усъвършенствам една концепция без да докосвам нищо. Коггнпо стигна до там, че съм отметнал всяко възможно усъвършенстване и не виждам дефекти никъде, тогава пристъпвам към реализирането на този краен продукт на ума си. Устройството ми неизменно работи както съм си представял, че би трябвало, и експериментът протича точно както съм го планирал. За двайсет години практика не съм имал нито едно изключение. И защо да бъде другояче? Инженерството, било то в електричеството или механиката, дава недвусмислени резултати. Едва ли има предмет, който да не може да бъде разгледан математически и ефектите изчислени, или резултатите предварително определени на базтъа на възможните теоретически и практически данни. Да се пристъпва към материелизиране на сурова идея, както обичайно се прави, е, смея да твърдя, нищо повече от разхищаване на енерзия, средства и време.
Моята злочестина от ранните ми зодини има обаче и една друза компенсация. Постоянното умствено напрязане разви въаножностите ми за обективно изследване и ми помогна да открия една особено важна истина. Бях забелязал, че появгата на образите бе винаги предшествана от действително наблюдение на сцените при странни и като цяло твърде необичайни обстоятелства. Така, че бях тласншт при всеки отделен случай да откривам първоначалния импулс. Не след дълго процесът се автоматизира и придобих изключителнеата способност да свързвам причина и следствие. Скоро, за своя изненада, открих, че всяка пораждаща се у мен мисъл бе предизвикана от външно впечатление. Не само това, но и всяко мое действие бе породено по подобен начин. С течение на времето стана напълно очевидно за мен, че съм просто един автомат, надарен с възмoжносmmа да се движи, да реагира на сетивни стимули и да мисли и действа съобразно тях. Практическият израз на това мое осъзнаване бе изкуството на телеавтоматиката1, което досега носих у себе си в незавършен вид. Скритите му възможности обаче в крайна сметка ще бъдеат демонстрирани. От зодини обмислям създаването на самоконтролиращи се автомати и вярвам, че могат да бъдаат създадени механизми, които действат така сякаш притежават разсъдък, в ограничена степен, и които ще предизвикеат революция в редица индустриални и комерчески сфери.
Бях около 12 годишен, козато за първи път успях да изгоня образ от полезрението си с волево усилие, но никога не съм имал какъвто и да е контрол над бли-ковете светлина, за които споменах. Те бяха може би най-странното ми и необяснимо преживяване. Обикновено се появяваха, коегато попаднех в стресираща или плашеща ситуация или когато бях силно превъз-буден. В някои случаи виждах целия въздух наоколо изпълнен с езиците на жив пламък. Тта^па сила и яркост вместо да се стопява с времето само нарастваше и като че ли явлението достизна предела си, когато бях на около 25 зодини. През 1883 з., докато бях в Париж, виден френски индустриалец ми изпрати покана за ловна зонка, която приех. Дълго време не се бях откъсвал от фабриката и свежият въздух имаше чудесен освежителен ефект. На връщане към града същеапа нощ ме връюлетя усещането, че главата ми е обхваната от пламъци. Видях светлина, сякаш концентрирала в себе си миниатюрно слънце. Наложи се да прекарали нощта в налагане на студени компреси върху измъчената ми глава. Най-сетне пламъците налишяха като сила и честота, но отне над три седмици, докато отшумят нацяло. Козето получих нова покана за лов, отговорът ми бе категорично НЕ!