Тези светлинни явления все още ме спохождет от време на време, когато някоя нова идея открие възможностите си пред мен, но това вече не е толкова вълнуващо, защото далеч не е така интензивно. Когето затворя очи, неизбежно съзирали най-напред един тъмносин, еднороден фон, не много по-различен от небето в ясна, но беззвездна нощ. В миг това небе оживява от безчет блещукащи в зелено искрици, подредени в няколко пласта и устремени към мен. Тогава отдясно се появяват две красиви формации от успоредни, гъсто разположени линии, пресичащи се под прав ъгъл, шахматно, оцветени във всевъзможни краски, с преобладаване на жълто-зеленото и златното. Веднага след това линиите стават по-ярки и цялото бива нашарено от обилно разпръснати блещукащи точици свннманa. Картината се мести бавно пред взора и след около десетина секунди изчезва наляво, оставяйки след себе си доста неприятна и инертна сивота, която бързо бива замеетена от сн^<л^нщо се на телази море от облаци, опитващи по подобен начин да се вшлтап в живи форми. Любопитното е, че не моза да проектирам форма в тази сивота, докато не бъде достигната втората фаза. Всеки път преди да заспя, образ на човек иеи предмет прелита пред погледа ми. Щом зи съзра знам, че съм на път да изпадна в унес. Отсъствието и отказът им да се появят е равносилно на безсънна нощ.
Степента, до която развинтеното въображение играеше роея в ранните ми дни, може да бъде илюстрирана с друго чудато преживяване. Както повечето деца обичах да подскачам и развих натрапчивото желание да се задържа някак си във въздуха. Веднъж от планините се изви силен вятър, добре обогатен с кислород, който ме подхвана сякаш съм перце и в този момент можех да скачам и да се нося из въздуха доста дълго. Усещането бе невероятно, а разочарованието силно, когато впоследствие разсеях заблудеата си.
През този период успях да огранича множество странни харесвания, нехаресвания и навици, някои от които моза да проследя до външни влияния, докато за други нямам обяснение. Изпитвах силно отвращение към женските обици, но други украшения, като гривни например, ми харесваха повече или по-малко според вида си. При гледката на перли почти можех да припадна, но бивах очарован от блясъка на кристали или бижута с остри краища и равна повърхност. Не бих могъл да докосна косата на друг човек, освен може би при перспективата на насочен към мен пистолет. Можех да изпадна в гърч, гледайки праскова, а парченце камфор някъде из къщеата ми причиняваше остър диском-форт. Дори и днес не оставам равнодушен към някои от тези разстройващи пориви. Когеато пусна малки парченца хартия в съд, пълен с някаква течност, винаги усещам особен, отблъскващ вкус в устата си. Броях крачките си докато се разхождах и изчислявах кубатурата на сапунерките, чашите за кафе или на хранеита си - в противен случай не можех да й се насладя. Всички повтарящи се действия или операции, които извършвах, трябваше да се долят на три и ако изтървях ритъма се чувствах длъжен да повтарям отново и отново, дори дами отнемаше часове.
До осем годишна възраст бях слаб и нерешителен по характер. Нямах нито куража, нито силата да формирам твърди убеждения. Чувствата ми се надизаха на вълни, които бушуваха и се мятаха непрестанно от една крайност в друза. Желанията ми бяха всепоз-лъщащи и се множаха като злави на хидра. Измъчвах се от мисли за болката в живота и смъртта и от религиозен страх. Бях закърмен със суеверия и живеех под постоянната узроза от зли духове, призраци, чудовища и друзи нечисти сили на тъмнината. И тогава изведнъж настъпи пълна промяна, която промени коренно цялото ми съществуване. От всичко най-много обичах книгите. Баща ми имаше богата библиотека и винаги, когато имах възможност, се стремях да утоля жаждата си за четене. Той не ми разрешаваше и можеше да изпадне в ярост ако ме хване в действие. Изпокри всички свещи щом разбра, че чета нощем тайно. Не искаше да си развалям очите. Но аз се снабдявах с лой, правех си фитил и отливах пръчици в тенекиени формички, така че всяка нощ можех да надкрача пречки и забрани, често четейки до зори, докмто всички останали спяха и майка ми не започнеше трудоемките си ежедневни занимания. Веднъж попаднах на новелата Абафи (Синът на Аба) -сръбски превод на добре познатия унгарски писател Джосика. Тази творба някак отключи спящите у мен волеви сили и започнах да се упражнявам в самоконтрол. Първоначално решителността ми се изпаряваше като априлски сняг, но скоро преодолях слъбоотта си и познах удоволствие, каквото никога дотогава не бях изпитвал - това да съм в състояние да мисля и действам самостоятелно. С течение на времето това енергично ментално занимание стана втора природа за мен. в самото начало желанията ми трябваше да бъдат смекчавани, но постепенно желание и воля започнаха да се сливеат След зодини на подобно само-дисциплиниране овладях до такава степен себе си, че можех да си израя със страсти, които биха били разрушителни дори за мнозо силни хора. В една определена възраст бях обхванат от страстта по хазарта, което силно разтревожи родителите ми. Да се потопя в изра на карти за мен бе квинтесенцията на насладеата. Баща ми водеше живот за пример и не можеше да толерира безсмисленото пилеене на време и пари, на което се бях отдал. Имах твърди убеждения, но не виждах надалеч. Казвах му: “Моза да спра, коешяо си поискам, но струва ли си да се отказвам от онова, което ще ми донесат райските наслади?” Той чеяпо намираше повод да даде отдушник на знева и презрението си, но майка ми реагираше различно. Тя добре разбираше човешкаата природа и знаеше, че нечие спасение може да дойде единствено чрез личните усилия на човека. Помня един следобед, коеато бях проиграл всичко, което имах, и въпреки всичко отново ме теглеше към играта. Тя дойде при мен с пачка банкноти и ми каза: “върви и се забавлявай. Колкото по-скоро проиграеш всичко, което имаме, толкова по-добре. Знам, че ще го преодолееш.” Беше права. Превъзмогнах тази си страст намига и единственото, за което съжалявах, бе, че не е поне стотина пъти по-силна. Аз не само я покорих, а я изтръгнах от сърцето си, така че да не остане дори следа от желанието. От този момент насам съм толкова безразличен към всякакъв вид хазартни игри, колкото към колекционирането на зъби да речем.