През студентските си зодини във Виена, царството на любителите на кафе, преглеждах публикуваните некролози и установих, че смъртта, предизвикана от сърдечни проблеми, понякога достига 60-70% от общия брой. Сходни наблюдения вероятно могат да бъдат проведени в градовете, където консумацията на (черен) чай е прекомерна. Тези вкусни напитки отключват свръх-възбуда и постепенно изтощават деликатните влакна на мозъка. Те също така нарушават сериозно артериалната циркулация, затова трябва да им се наслаждаваме още по-пестеливо, тъй като вредните им влияния се проявявеат бавно и неуловимо. Тютюнът, от друга страна, благоприятства лекото и приятно мислене и редуцира необходимото ниво на енергия и концентрация, което интелектът по начало изисква. Дъвката помага за кратко, но скоро изцежда жлезистата система и нанася непоправима щета, да не говорим за погнусата, която създава. Алкохолът в малки количества е отличен тоник, но става токсичен в по-золеми, без значение дали се приема под формата на уиски или се генерира от захарта в стомаха. Не бива обаче да се пренебрегва, че всичко, което посочихме, подпомага природата в нейната елиминационна детииост. чрез суровия й , но справедлив закон за оцеляване на най-приспособените. Пламенните реформатори не бива да забравят и безкрайната перверзия на човешкия род, което прави безразличната политика в стил “лесе-фер” далеч по-предпочита-на от силово наложените ограничения.
Истината е, че имаме нужда от стимуланти, за да се представим възможно най-пълноценно при съвременните условия на живот и че трябва да следваме принцип на умереност и контрол върху нашите апетити и влечения във всеки един аспект. Именно това правя аз в продължение на много зодини, поддържайки по този начин тялото младо и разсъдъкът бистър. Въздържеинието не винаги ми се е нравило, но намирам предостатъчна награда в приятните изживявания, които сеза ми се случвгат. С надеждата, че иде убедя някозо в моите ръководни принципи и убеждения, ще припомня едно-две.
Наскоро се прибирах към хотела си. Бе ледено студена нощ, повърхността бе хлъзгава, а нито едно такси не се мяркаше. На половин пресечка зад мен вървеше друз човек, очевидно също толкова устремен да намери подслон. Внезапно краката ми се оказаха във въздуха. В същия миз през ума ми премина светкавица, нервро-ните откликнаха, мускулите се изопнаха, завъртях се на 180 градуса и се приземих на ръце. Продължих да вървя сякаш нищо не се е случило, тогава непознатият ме настигна. “На колко години сте?” - попита, докато внимателно ме изучаваше с поглед. “0, на около 59” - отвърнах аз. “Защо питате?”... “Ами, - поде той -виждал съм котка да прави то8а, но никога човек.” Беше изминал месец откакто исках да си поръчам нови очила и отидох при един очен лекар, който ме подложи на стандартните тестове. Той ме погледна недоверчиво, докато прочитах с лекота дори най-ми-ниатюрния шрифт от значително разстояние. Но щом му съобщих, че съм прехвърлил 60-те той ахна от почуда. Мои приятели често отбелязвал, че костюмите ми пасват като ръкавица, но не знга^т, че всичките ми дрехи са скроени спрямо мерки, взети преди близо 35 години и никога не са били коригирвани. През целия този период телесното ми тегло не е мръднало дори с паунд.
В тази връзка мога да разкажа забавна история. Една вечер през зимата на 1885-та з-н Едисон, Едуард X. Джонсън - преззхдентът на осветителната компания Едисон, з-н Батчелър - мениджър по строителните работи, и моя милост посетихме уютно местенце срещу Пето авеню №65, където бяха разположени офисите на компанията. Някой предложи да израем на отгатване на тегло и ме предумаха да стъпя на кантара. Едисон ме опипа от злава до пети и заяви: “Тесла тежи 152 паунда (прибл. 69 кз), плюс-минус унция (прибл. 28 зр).” Отгатна съвсем точно. Без дрехи тежах 142 паунда (прибл. 64,5 кз) и все още съм толкова. Прошепнах на г-н Джонсън: “Как е възможно Едисон да познае теглото ми с текава прецизност?”... “Ще ви кажа, - той сниши гласа си - но нека си остане между нас. Работил е доста време в чикагска кланица, където ежедневно му се е налагало да претегля хиляди шопари! Ето как.” Моят приятел, почетният Чонси М. Депю, беше разказал един от своите оригинални анекдоти на англичанин, който слушал с недоумяващо изражение, но година по-късно се засмял на глас. Ще си призная, на мен в случая ми отне повече да разпозная шита на Джонсън.
Б.шL8oсъcmoянuemо ми днес е просто резутитя от предпазлив и премерен начин на живот, а може би най-изумите/шото е, че на три пъти през младоотта си бях сполетяван от болести, превърнали ме в безнадеждна развалина, за която лекарите не даваха никаква надежда. Нещо повече, поради невежество и нехайство си навлякох куп неприятности и авантюри, от които се спасих като на магия. Почти се удавях дузина пъти; едвам не бях сварен жив и за малко пропуснах собствената си кремация. Бях погребан, изгубен и замразен. Измъквал съм се на косъм от бесни кучета, глигани и други диви животни. Преминах през страховити болести и срещнах всякакви странни премеждия. Това, че днес съм здрав и читав изглежда като чудо. Но докато си припомням тези инциденти чувствам убеждението, че оцеляването ми не бе изцяло плод на случайността.