Хронологически погледнато, разликата им беше нищожна, но той имаше чувството, че е в светлинни години. Въпреки специалната си подготовка и хладния си интелект той изведнъж се почувства дребен и незначителен редом с нея, сякаш тя беше врата към един свят, който не познаваше и за който не беше подготвен.
Тя пристъпи към нето, устните й се разтвориха, от тях се отрониха някакви думи. „Искаш ли това“ или нещо подобно — Никълъс не беше в състояние да го определи точно. С леко издаден напред крак му напомни за собствената му стойка отпреди час, в началото на бойното изпитание.
Нещо дълбоко в съзнанието му сякаш започна да наедрява, усети как започва да отплува нанякъде, прерязало всички земни връзки.
— Ела — дрезгаво прошепна той, протегна ръка и дръпна хавлията от рамото й. Тя падна върху блестящите плочки, ръцете й се повдигнаха към него.
— Юкио! — едва чуто изстенаха устните му. Гърдите й бяха високи и закръглени, с дълги и вече втвърдени зърна. Тясното кръстче и плоският, матово проблясващ корем бавно се долепиха до него. Ръцете й го обвиха, полуотворената й уста се впи в неговата, устните й се откъснаха, спуснаха се надолу по врата му, после отново се изкачиха нагоре. Гърдите й леко потъркаха мокрите му гърди, бързо попивайки влагата, тъмното храстче между бедрата й бавно започна кръгообразни движения срещу тялото му. Устните й доближиха ухото му.
— Пусни водата — прошепнаха те.
Той се изви назад и завъртят крановете, топлата вода плисна и обля краката им. Когато се обърна отново към нея, изведнъж усети, че вече прониква дълбоко в недрата на нейната женственост и простена от удоволствие и изненада. Каква магия стори тази прекрасна жена? Влудяващи тръпки разтърсиха тялото му, той неволно се притисна в нея с цялата си млада мощ. Главата й се отметна назад, мократа й коса се спусна надолу като буен поток, устата й се разкриви в беззвучен вик. Ръцете й се повдигнаха и се впиха здраво в хлъзгавата тръба на душа, краката й се откъснаха от пода и се обвиха около кръста му, тазът й се притисна към него с невероятна сила и започна да прави бавни въртеливи движения. Той се принуди да обвие ръце около кръста й, за да я задържи в това положение, буйните гърчове на младото й стегнато тяло се засилиха — сякаш прекрасен звяр се бореше с нелепата и жестока смърт…
От устата й започнаха да излизат тихи писъци и той изведнъж разбра защо беше поискала да пусне водата. Удоволствието ставаше неудържимо, краката му започнаха да треперят. Като в просъница чу, че тя говори нещо, напрегна слух да го разбере.
— Удари ме! — стенеше тя — Удари ме!
Реши, че в това състояние не може да я разбере добре, но тя продължаваше да повтаря кратки думички, изпаднала в транс. Гърдите й се разтърсваха, водни ручейчета браздяха мраморното й тяло. Той се беше извил назад, а нейните ръце продължаваха да са вкопчени в душа. Телата им влязоха в бесен ритъм. Тя продължаваше да издава тихи стенания, а той имаше чувството, че едва ли ще издържи повече, тялото й беше натежало като олово.
— Моля те! — изкрещя тя. — Моля те, моля те!
Но той не можеше да вдигне ръка и да я удари. Устните й напипаха ухото му, твърдите зърна бясно се търкаха в гърдите му, горещият дъжд ги заливаше като странен потоп.
— Зная какво се е случило днес… там, в залата — дрезгаво и на пресекулки прошепна тя. — Зная! Искам да ме удариш, мили, моля те! — После, изпаднала в бяс, изкрещя: — Правех го със Сайго! Правех го точно така, както сега го правя с теб!
И той я удари, точно както тя искаше, както копнееше…
— Ох! — извика тя и тялото й щастливо се сгърчи. — Ох, скъпи, това е чудесно! Ох… аз започвам…
В същия миг Никълъс усети как снопче мускули дълбоко в тялото й го обвиват в желязна прегръдка, удоволствието стана огромно, краката му най-сетне се предадоха… Пръстите й пуснаха стойката на душа и телата им се стовариха на дъното на ваната. Обляха ги горещи струи, над главите им се издигаше парата. Ръцете й се сключиха около врата му, тялото й бясно се притисна в неговото, оргазмът им беше спонтанен, продължителен и прекрасно синхронизиран.
Облаците пламтяха.
Хлъзгайки се към хоризонта, слънцето надникна за миг иззад гордата снага на Фуджи и превърна небето в пурпурен плащ. После се гмурна зад планината и от него останаха бледи розови следи, оцветяващи едва доловимо леките облачета. Скоро и те посивяха, включи се осветлението.
Канзацу седеше в средата на салона с кръстосани крака, срещу него се беше настанил Никълъс. И двамата мълчаха.
Бяха сами, останалите отдавна си бяха отишли. Тишината се нарушаваше единствено от лекото им дишане.