Никълъс се събуди малко преди разсъмване. Изпита чувството, че е в малката токийска къщичка, заобиколена от спретната градинка. Старият бамбук до стената тихо шумеше и хвърляше сянката си над главата му. Някъде изкука кукувица, после млъкна и в ушите му нахлу приглушеното боботене на сутрешния трафик. Макар и далечен, той странно се усилваше от необичайната акустика на пресечения терен.
Извърна леко замаяната си глава и видя тялото на жената, която спеше до него. Юкио, все пак се е върнала… Беше сигурен, че все някога ще го стори. Но как така изведнъж се е озовала в леглото му?
Рязко се надигна и седна в леглото. Сърцето му лудо заблъска. Напевните ритуални псалми, прекосили сякаш цял океан само за да погалят слуха му, изведнъж се превърнаха в познатия тътен на прибоя, нахлуващ свободно през широко отворения прозорец и прорязван от пронизителните писъци на гларусите… Въпреки промяната, в съзнанието му още кънтяха ритуалните псалми — свежи, разбираеми и чисти като планински поток.
Пое дълбоко дъх. Япония остана да витае наоколо, невидима, но лепкава като покривало от паяжина. Какво го беше накарало да си я спомни така отчетливо?
Хвърли поглед наоколо. Над чаршафа на сини и бели райета стърчеше само нослето на Джъстин. Леко разтворените й устни дишаха дълбоко и равномерно, тънката материя се повдигаше и отпускаше като спокойно море.
Какво е това подводно течение, което така властно ме тегли към нея, запита се той. Имаше странното усещане, че е отвлечен безнадеждно навътре в океана и съдбата му е решена. Гледаше ритмичното и едва доловимо повдигане и отпускане на топлото й тяло, с тръпка на страх усети, че то някак си го е приближило отново до Япония, към миналото, което искаше да забрави и от което изпитваше ужас…
Събуди се от остро и изключително приятно чувство. Отвори очи и откри красиво очертаните й хълбоци на сантиметри от лицето си. Вдъхна дълбоко аромата на тялото й и едва след това осъзна, че устата й е сключена около члена му, а езикът й гали главичката му с нежност и дълбока страст. Изстена, от удоволствие и протегна ръце да я прегърне. Но тя се дръпна и той застина неподвижно, доволен да наблюдава едва забележимите конвулсивни движения на влажното гнездо, после погали с поглед прекрасната извивка на ханша, меките навити косъмчета, влажно проблясващи в средата, натежалата от желание плът…
Насладата се стелеше пред него като безкраен път в пустинята… В мига, в който стигаше на косъм от оргазма, тя отдръпваше устата си, стискаше здраво основата на члена му и чакаше стихването на спазмите. После отново се залавяше да го издигне до висините на неземното удоволствие… Пак и пак… Накрая краката му се загърчиха, сърцето му сякаш всеки миг щеше да се пръсне, имаше чувството, че е обзет от налудничава треска… Удоволствието пулсираше, едновременно се концентрираше и разпръскваше, тазът му се схвана, а гениталиите му тегнеха като камък от страхотната интензивност на това усещане.
Гърдите й се хлъзнаха по корема му. Пресегна се, обви ги с длани и нежно потърка зърната им. Задните й части се притиснаха към лицето му, отказали да се подчиняват на командите на мозъка, бедрата й се разтвориха широко.
Всяко докосване носеше белега на изтънченото удоволствие; свити на възли, мускулите подскачаха по цялото му тяло. Тя направи нещо на самия връх на главичката му и той извика от удоволствие. Стисна конвулсивно втвърдените й гърди, но тя се изплъзна и ги намести от двете страни на члена му. Заровил лице в кратера между бедрата й, той отвори уста и плъзна език дълбоко навътре, а спермата излиташе от него на свистящи спазми, отстъпвайки място на сладостната нега.
Точно в осем без четири минути. Винсънт Ито спря пред сградата на съдебномедицинската служба на ъгъла на Първо авеню и Тридесета улица. Изкачи стъпалата пред входа, кимна на дежурния полицай и каза здрасти на Томи — белокосия шофьор на Нейт Гроуман. На прага на стая 134 беше наясно, че има време само да грабне чаша кафе от автомата.
Свърна вдясно, прекоси коридора и влезе в широкия кабинет на главния съдебен лекар. Тази длъжност се заемаше, от Нейт Гроуман — грамаден мъж със странно тесни блестящи очи, наполовина прикрити от пластове увиснала кожа, доста по-светла от цвета на лицето му. Широкият му нос носеше белези, на многобройни счупвания, вероятно получени по време на някоя улична битка в Южен Бронкс, където Нейт беше роден и отрасъл. Косата му беше силно прошарена, но за сметка на това мустаците му бяха блестящо черни. Приличаше на достоен противник за всеки мъж и наистина беше такъв — кметът на Ню Йорк и членовете на финансовия съвет притежаваха изобилни доказателства в тази насока.