— Бих го сторил, ако по онова време Израел съществуваше! — изръмжа Сам, после махна с ръка: — Няма значение, важна е историята, само тя!
Телефонът иззвъня. Голдман вдигна слушалката и нареди на женския сфинкс отвън да не го безпокоят. После се извърна към Ник и продължи:
— Знаеш, че пет пари не давам за печалбата, Ник. Не ми пука и за Кингсли. Но нима не виждаш, че това е знамение? Вече си на гребена на вълната. Още преди година знаех, че това ще стане и се оказах прав. Нима наистина ще зарежеш всичко точно сега?
— Трябва, Сам — отвърна Никълъс.
Голдман извади една пура от масивната дървена кутия и я поднесе към устата си.
— Излишно е да ти казвам колко умни копелета ще си дадат лявата топка, за да заемат мястото ти, Ник!
— Благодаря — рече Никълъс. — Оценявам жеста ти.
— В крайна сметка всеки се оправя както може — заключи Голдман и втренчи поглед във върха на пурата си. После отхапа крайчето й и драсна дълга клечка кибрит.
— Ще те помоля да се въздържиш — каза Никълъс. — Аз вече отказах цигарите.
Забравил запалената клечка между пръстите си, Голдман му отправи продължителен поглед.
— Съвсем в твоя стил всичко наведнъж — промърмори той, духна пламъчето и хвърли клечката в стъкления пепелник пред себе си. После, явно преценил, че пълното подчинение ще му дойде прекалено много, той тикна незапалената пура в устата си и замислено я задъвка. — Знаеш ли, Ник, винаги съм си представял, че за теб не съм само шеф — промърмори след малко той. — Доста вода изтече, откакто дойдох да те взема направо от парахода…
— Беше самолет.
— Каквото и да е — махна с ръка Голдман и извади пурата от устата си. — Мисля, че все пак ми дължиш някакво обяснение, просто като на приятел.
— Виж какво, Сам…
— Чакай! — вдигна ръка Сам. — Не мисли, че ще правя опити да те спирам, вече си голямо момче. Не мога да кажа, че не съм разочарован от решението ти, защото е точно обратното. Защо трябва да те лъжа, дявол да го вземе? Просто искам да зная причините…
— Аз също не съм много наясно, Сам — потърка чело Никълъс. — Не зная защо ми се струва, че искам да изляза, а не да вляза в това затворено място… — Извърна се с лице към Голдман и добави: — Разбираш, че нямам предвид самата агенция, тя си е съвсем наред… Вероятно става въпрос за същността на рекламата. Имам чувството, че съм изгубил душата си сред тази електронизация… Имам чувството, че се хлъзгам обратно назад във времето, връщам се към друга епоха… — Приведе се напред с внезапен прилив на енергия и добави: — А в този миг започвам да си мисля, че съм в безбрежния океан, сам и на хиляди мили от сушата…
— Значи нищо не може да промени решението ти.
— Нищо, Сам.
— От това Една много ще се разстрои — въздъхна Голдман.
Очите им се преплетоха в мълчалив дуел, всеки преценяваше възможностите на другия. Няколко секунди по-късно Голдман плесна писалището с едрата си длан и промърмори:
— Знаеш ли, някога в този град можеше да се преуспее само ако човек имаше познати в полицията… Някой равин, който да го закриля в тежки моменти… — сви рамене: — Кой знае? Такъв беше животът… — Премести пурата в другия край на устата си и продължи: — Днес нещата са други, корпорациите не се интересуват от равини… И човек е принуден да се конформира, да се примири с тълпата вицепрезиденти и скучните им приеми в края на седмицата, да се държи любезно с тъпите им съпруги, готови да понесат на гръб цял дънер, стига да им кажеш, че са страшно привлекателни… Трябва да живеем точно в онзи запазен периметър на Кънектикът, който гъмжи от двуетажните им къщи с елегантни алеи… Някога тези хора бяха с циментирани мозъци, днес са с компютризирани. Това било начинът да се напредва в бизнеса, Ник… Поне така разправят… Лично на мен не ми пука, поне в обозримото бъдеще. Ще се пенсионирам, преди да успеят да ме натикат в тъпия капан… — Ясните му очи блестяха въпреки оловната светлина на зимното утро. — Аз съм от тези, които са израснали с равините. Те са в кръвта ми и няма начин да се отърва от тях, дори да искам… — Той се приведе напред, опря лакти на бюрото и втренчи поглед в Никълъс: — Разбираш какво искам да ти кажа, нали?
— Да, Сам — отвърна на погледа му Никълъс. — Отлично те разбирам.
Воят на сирената се долавяше смътно сред болезнените крясъци на кръжащите гларуси. След миг, когато линейката доближи брега, той заля всичко наоколо с пронизителното си кресчендо. По пясъка затичаха хора, тромави върху податливия влажен терен като някакви странни птици.
Никълъс пристигна в Уест Бей Бридж рано, още преди началото на сезона. Сега вече настъпи моментът да се отдръпне на подходяща дистанция от все по-нарастващата навалица, от агенцията, от окръг Колумбия2, от всички… Дори откриването на удавник не биваше да го изтръгва от съзерцателното му състояние, тъй като и то неминуемо би го върнало в познатия цивилизован градски живот.
2
Федерална територия, не влизаща в нито един от щатите, върху която е разположена столицата Вашингтон. — Б.ред.