Странно, но този инцидент му напомни за телефонния разговор, който проведе само няколко дни след напускането на агенцията. Телефонът звънна точно когато беше преполовил икономическата статия на „Таймс“ и чашата е черно ирландско кафе.
— Господин Голдман прояви любезност и ми даде домашния ви телефон — каза Дийн Улсън. — Надявам се, че не ви безпокоя.
— Все пак не разбирам защо се обръщате именно към мен — отвърна Никълъс.
— Много просто — защото напоследък се наблюдава повишен интерес към източните науки. Нашите студенти са недоволни от, хм… нека го наречем повърхностния начин, по който тук се четат лекциите на тази тема… Страхувам се, че ни считат за доста… старомодни.
— Но аз нямам преподавателски опит.
— Това го знаем — гласът беше сух и стържещ, но някак вдъхващ доверие. — Знаем, че нямате такъв опит, господин Линеър. Но курсът, за който става дума, е съвсем подходящ за човек като вас. — В слушалката се разнесе хълцащ смях, сякаш принадлежеше на някой от онези телевизионни герои от рисуваните филмчета. — Пък и за нас, бих казал…
— Нямам представа от учебни програми — рече Никълъс. — Дори не знам откъде да започна…
— Драги ми господине, цялата работа е една мечта! — увери го гласът на Дийн Улсън. — Става въпрос за семинар, воден от четирима преподаватели. Всъщност от трима, защото доктор Кинкейд се разболя. Провежда се два пъти седмично през пролетния семестър, като четиримата, тук включвам и вас, се редуват. Нима не виждате красотата на подобно предложение, господин Линеър? Досадната програма оставяте на другите, а вие се занимавате само с това, което познавате по-добре от всеки друг в Западното полукълбо. — Отново се разнесе странното, но приятно хихикане, което кой знае защо събуди в съзнанието на Никълъс представата за сочни шоколадови бонбони с пълнеж. — Не трябва да се безпокоите, че ще навлезете в материята на останалите… Искам да кажа… — Гласът изведнъж забърза, сякаш искаше да почерпи увереност от собствения си звук: — Искам да кажа, че вашето тълкуване на японския начин на мислене е точно това, от което имаме нужда… Студентите положително ще останат възхитени, ние също…
От мембраната долетяха тихи напевни сигнали, примесени с призрачни гласове. Вероятно това са гласовете на несъгласието, помисли си Никълъс.
— Може би ще искате да видите и района на университета — добави Дийн Улсън. — Напролет, разбира се, е най-красиво.
Защо пък да не опита нещо ново, запита се Никълъс, после кимна:
— Приемам.
Привлечени от тревожния вой на сирената, край него продължаваха да тичат летовници. Полюшващ се на границата между отвращението и любопитството, кръгът любопитни зяпачи растеше и се стягаше около мястото на инцидента. Така нощните пеперуди стесняват орбитата си около пламъка на свещта. Никълъс насочи вниманието си към вълните на прибоя, които се къдреха и галеха глезените му с приятелска нежност. Но човешката глъч, креслива и досадна, пронизваше като с игла топлия следобед. За тези хора произшествието беше просто една допълнителна атракция, шанс да включат телевизора за новините в шест и да викнат на приятелите ся: „Ей, аз бях там и видях всичко!“ Сякаш самата Елизабет Тейлър се беше хлъзнала по вълните, обградена от целия си антураж. А после, с въздишка на преяли добичета, щяха да се заловят за запотените чаши с мартини и разните мезета, предвидливо закупени от магазинчето на Балдучи в центъра на града.
Къщата му беше от тухли с цвят на кафе, наредени върху основа от посивял пясъчник. Нямаше нищо общо с оцъклените плексигласови мехури със странно стърчащи греди, с които беше пълен този квартал.
Вдясно се издигаха дюни, от които се излизаше направо на пясъчния плаж отвъд плитката долчинка. До декември в тази долчинка имаше вила за около четвърт милион долара, но зимата беше изключително люта и къщата, заедно с част от терена, беше отнесена в морето. Собствениците се готвеха да строят отново, но все още не бяха получили застраховката си. По тази причина от къщата на Никълъс се разкриваше прекрасна гледка към плажа и безбрежния океан — гледка, на която малцина собственици на модерни къщи по брега можеха да се радват.
Вълнението се усили и хладните пръски намокриха крачолите на джинсите му. Макар и навити, те бързо натежаха от мокрия пясък. В мига, в който се наведе да ги изтръска, някой се стовари отгоре му. Изхъка изненадано и падна по гръб, а отгоре му се просна тичащата фигура.